— О. Чакам с нетърпение.
Обикновено избягвам да срещам погледа на току-що създадените си копия. Чувствам се неудобно, а и какъв е смисълът? Но този път, след всичките необичайни усещания по време на впечатването, се почувствах длъжен да погледна малкия в очите. Няма прозорец към душата на голема ли? Може и да е така, но усетих някакво напрежение, когато черните му очи срещнаха моите. Нямаше нужда да чакам прехвърлянето, за да науча какви мисли минават през него.
„Потърси някакъв начин“ — мълчаливо го подтикнах аз.
Другият ми аз ми отговори с рязко кимане. След това, дръпнат от оковите на Махарал, се обърна и последва господаря ни към някаква друга част на зловещата лаборатория.
Така че сега лежа и чакам на мястото, където ме оставиха, и тревожно се питам какво ли още ми е приготвил моят похитител.
Тридесет дни вече започват да ми се струват много дълго време. Трябва да намеря начин да разбера много по-рано дали Бог няма да се окаже един от личните приятели на Йосил Махарал.
И освен това, дори и да ми се отвори подходяща възможност, трябва да внимавам какво правя. Например какво да правя, ако се озова в близост до телефон? Да извикам ли ченгетата? В някои случаи е достатъчно жертвата само да се обади за помощ и да чака професионалните си синьокожи спасители. Проста работа.
Но не и в този случай.
Колкото и да се мъча, не мога да улича Махарал в извършването и на едно-единствено углавно престъпление. Поне доколкото знам аз. Само дълга серия от кражби на оборудване, отвличане на дубъли, нарушения на авторски права и нелицензирани експерименти — нарушения, които в наши дни се наказват с граждански запрещения и автоматични глоби. След времето на Дерегулацията полицията не обръща особено внимание на подобен вид престъпления.
Не и аз!
Мен никакви жалки глоби не са в състояние да ме задоволят.
Истинският свят си има своите правила, а аз — моите.
Ще накарам тази проклета купчина прах да си плати. Дубъл срещу дубъл.
25. Горяща от страст глина
За моя изненада, вайс Енеас Каолин иска да ме наеме за детектив!
— Така. Искате ли да се пробвате да пипнете перверзниците, които направиха всичко това?
И посочи холомехурите, които се блъскаха един в друг. Повечето от тях показваха мястото на саботажа в „Универсални пещи“, сега гъмжащо от многоцветни дубъли-техници, подобно на гъмжило от мравки, борещи, се да върнат фабриката в работещо и носещо печалби състояние.
Други мехури се взираха надолу към димящите останки на малка къща в предградията.
Офертата на трилионера ме накара да си глътна езика, но малкият голем-невестулка на Пал я прие с апломб.
— Разбира се, ще се заемем. Но ще искаме четворно по-висок хонорар от обичайните такси на Албърт. Плюс разходите… в това число и за нова къща в замяна на току-що разрушената.
„Няма ли да поискаш между другото и ново органично тяло за Албърт?“ — язвително си помислих аз. Пал понякога ме поразява със способността си да се поти над дреболиите, без да обръща внимание на цялостната картина. Като например фактът, че Албърт Морис вече не съществува. Така че кой всъщност ще се заеме със случая? Моите законни права не са по-големи от тези на говорещ тостер.
Каолин остана невъзмутим.
— Условията са приемливи, но при условие, че плащането ще зависи изцяло от резултатите. И при положение, че господин Морис наистина се окаже невинен, както загатва записът.
— Загатва!? — викна палоидът. — Чухте разказа. Онзи нещастник е бил измамен! Лапнал въдицата, насаден на пачи яйца, баламосан, изпързалян…
— Пал — опитах се да го прекъсна.
— … подлъган, заблуден, преметнат! Балама. Глупак, марионетка, дръвник, тъпоглавец, пионка…
— Може и да е така — прекъсна го Каолин с вдигане на ръка. — Или пък записът е бил подготвен по-рано. Записан предварително, за да послужи като блестящо алиби.
— Това може да се провери — възразих аз. — Дори скрито в гърлото му, устройството би трябвало да запише и околния градски шум. Говорещи хора. Двигател на камион по улицата. Отделни звуци, които след внимателен анализ ще могат да се съпоставят с действителни събития, записани от обществените камери.