Независимо дали тези забрани бяха напълно законни, бях сигурен, че Каолин разполага с някакъв начин да ги подсили — в противен случай не би ни разрешил да тръгнем. Може би сега бе мой ред да нося бомба. Нещо мъничко, имплантирано, докато тялото ми беше в онази съскаща експериментална машина за подмладяване? Нямах начин да проверя… нито пък причина да го правя, доколкото целите ни бяха едни и същи.
Да се доберем до истината, нали така? До онова, което интересува всички ни, нали? Мен и Каолин. Но откъде да съм сигурен?
За пореден път в главата ми се появи същият стар въпрос. Защо точно аз?
Защо да наема недодялано зелено франки на детектив, чието поведение вече би трябвало да изглежда повече от обезпокоително в очите на Каолин? Дори и сивият да не е бил един от заговорниците, той бе тяхната будала — както цветисто се беше изразил Пал.
Изглеждаше странно магнатът да ми се доверява.
Но на кого би могъл да се довери? Каолин изобщо не се майтапеше, когато спомена Хенчмъновия закон. Скоро след приемането си той се превърнал в най-бързия начин човек да се пенсионира млад — като натопи собствения си шеф. Наказателните награди ставали все по-големи, когато мошениците с бели якички окапвали един след друг и половината от сумата от налаганите им глоби отивала за нови награди, с което примамвали още повече доверени помощници и десни ръце да започнат да дрънкат. За изненада на всички, светът се напълнил, с камери, които осигурявали доста добра защита срещу възмездието на повечето тълпи. Множество банди и съзаклятия, унищожили сами себе си просто докато се опитвали да накарат подчинените си да мълчат.
Неумолимата логика на Дилемата на затворника поставила началото на рухването на конспирация след конспирация, след като информаторите се превръщали в обществени герои и така ускорявали стремежа към публичност и печалби. По едно време изглеждало, сякаш коварството е притиснато до стената. Всяка престъпна схема, в която участвали повече от трима души, изглеждала обречена от самото си начало.
И тогава се появила дубъл-технологията.
В наши дни отново е възможно да имаш банда от безжалостни съучастници — ако всички те са ти самият! Още по-добре, ако успееш да си намериш и доверени съюзници — те могат да владеят умения, които ти липсват. Но все пак трябва да си достатъчно умен, за да държиш броя на оригиналите малък. Трима или четирима. Най-много петима. Един повече — и си изправен пред огромния шанс да бъдеш предаден от някой от приятелчетата си. Гузната съвест е способна на чудеса, ако наградите са големи.
Каолин сигурно имаше няколко хиляди истински служители, които произвеждаха за него десетки хиляди опитни и работливи дубъли на ден. Но би ли могъл да помоли когото и да било от тях да върви по ръба на бръснача — както щяхме да направим двамата с Пали? Възможностите пред него бяха малко. Или да го направи самичък, пращайки свои собствени копия, или да наеме някого с нужните умения. Някой, когото вече познава като склонен да върви по ръба и който същевременно има репутацията на човек, държащ на думата си. Някой, който освен това е и силно мотивиран да стигне колкото се може по-бързо до дъното на цялата тази помия.
След като бе изслушал записа на онзи злощастен сив, Каолин сигурно бе разбрал, че държа на качеството във всичко. Естествено нямах никакво намерение да усложнявам нещата, като призная, че съм франки. Та нали можеше да реши да ме хвърли в първия рециклатор!
Докато чакахме шофьора да докара отпуснатата ни кола, продължих да тормозя Каолин с въпроси.
— Не би било зле да зная защо някой ще иска да съсипе фабриката ви.
— „Защо“ би трябвало да ви вълнува по-малко от „кой“ — твърдо отговори той.
— Стига, сър. Разбирането на мотивите може да е решаващо за хващането на престъпниците. Имате ли конкуренти, които да отказват да плащат реали за вашите патенти? Или завиждат на ефективността на производството ви? Биха ли могли да се опитат да сложат пръчка в колелото на УП?
Каолин късо се изсмя.
— Всяка фирма, която е публична собственост, е заобиколена от прекалено силна охрана. А тероризмът е рискована работа — не е в стила на самодоволните ми съперници от „Фабрик Шелм“ или „Хаякава Шобо“. Защо да използват бомби, когато могат да ми причинят много повече неприятности с адвокатите си?