Гений, който поради някаква причина явно негодуваше срещу мен! Не само че физически се отнасяше безсърдечно към тялото, което носех, но и се колебаеше между сдържаното мълчание и внезапните изблици на общителност, сякаш изпитваше някаква вътрешна подбуда да ме впечатли. Разпознавах явни признаци на Смерш-Фокслайтнеров комплекс за малоценност… и се питах какво ли ще ми донесе подобна диагноза.
Продължавах да търся възможни начини за бягство, като знаех чудесно, че предишните ми превъплъщения са правели абсолютно същото. Но всичките им усилия и постижения бяха направили Махарал свръхпредпазлив — и сега той впечатваше само мои експериментални копия, прекалено слаби, за да се измъкнат от оковите си.
Махарал ме настани на един стол под някаква машина, напомняща гигантски микроскоп, и насочи огромните лещи към мъничката ми червеникавооранжева глава.
— Имам достъп до най-различни ресурси, съвсем наблизо оттук — отговори той на незададения ми въпрос. За съжаление, не ми помогна особено. Навел се над копчетата и циферблатите, мърморейки команди на компютъризирания вотролер, той изглеждаше повече съсредоточен върху работата си, отколкото върху моята особа. Но сега знаех повече.
Аз го тревожих — тревога, която ставаше все по-дълбока и по-дълбока. Всяка моя дума можеше да го изкара от релси.
— Добре, значи отхвърляме телепортирането и телепатията. Но дори и при това положение вие имате невероятни постижения, докторе. Успехът ви в удължаването на съществуването на псевдоплътта например. Иха! Само като си представиш как всички големи възстановяват своята elan за седмица или две… обзалагам се, че това би нанесло сериозен удар върху печалбите на „Универсални пещи“. Това ли е причината за разногласията с Енеас Каолин?
Забележката ми го накара да ме изгледа яростно. Сивите устни се свиха в тънка черта. Не каза нито дума.
— Хайде, докторе. Признай си. Почувствах Напрежението между вас двамата въпреки всичките ви преструвки в имението, когато се появи като призрак да видиш собственото си тяло. Вайс направо изгаряше от желание да сложи ръка на изкуствения ти мозък и да го направи на парчета. Защо? За да научи нещо повече за това ли? — Посочих голямата лаборатория с мистериозно откраднатото й оборудване. — Или се е опитвал да ти затвори устата?
Гримасата на лицето му ми подсказа, че съм ударил право в целта.
— Това ли е? Енеас Каолин ли уби истинския ти аз?
Полицията не бе открила никакви признаци за покушение на мястото, където бе загинал ИстЙосил Махарал. Но при търсенето на улики те бяха разчитали единствено на съвременната технология. А Енеас Каолин разполагаше с технологията на утрешния ден.
— Мислите добре както обикновено, господин Морис. Също като горкия Енеас.
— Така ли? Тогава се опитайте да ми обясните, професоре. Да започнем от това защо съм тук. Добре, значи правя чудесни копия. По какъв начин това би ви помогнало да разрешите великите тайни на солистиката?
Той вдигна очи нагоре и сви рамене — израз на изтощение и презрение, точно според модела на Смерш-Фокслайтнер. „Махарал не просто ми завижда. Той се страхува от мен! И затова трябва да преувеличава интелектуалната пропаст между нас и да принизява личността ми.
Дали Другите ми аз-ове са забелязали това? Несъмнено!“
— Няма да разбереш — промърмори той и отново се обърна към приборите си. Чух изпукване и мощният уред започна да се загрява. Бях във фокуса му.
— Несъмнено си отговарял така и на предишните Албъртовци. Но я ми кажи, дали поне веднъж си се опитал да обясниш? Или да ми предложиш да ти сътруднича, вместо да ме подлагаш на мъчителни експерименти? В края на краищата науката не може да бъде работа за самотник. Каквито и да са причините да работиш в изолация…
— … те са си лично мои. И са повече от достатъчни, за да оправдаят средствата ми. — Махарал се обърна и ме изгледа уморено. — А сега ще започнеш да дрънкаш за морал, за това колко е лошо да се третира по подобен начин друго мислещо същество. Макар че ти самият не се държиш по много по-различен начин към собствените си дубъли! Така и не си направи труда да разбереш къде са се дянали толкова много от тях през всичките тези години.
— Но… аз съм частен детектив. Това включва и изпращането на мои копия на опасни задачи. Поемането на рискове. И мислех за тях…