О, Албърт се гордееше с умението си да изчезва от поглед и да заличава следите си. Но Колинс — или Бета — го беше изпреварил с цяла обиколка! Това бе достатъчно, за да ми се прииска да се смея или да плача за бедния Ал, който си се представяше като някой Шерлок пред Мориарти в образа на Бета. Изобщо не беше дорасъл до това ниво.
Много впечатляващо. Но защо Бета бе спрял да използва този трик и беше минал на дубъли, които бяха по-луксозни, но не чак толкова ловки? И защо бе избрал да наеме сивия Албърт Морис да извърши всички онези стари номера с потулването, вместо да се заеме сам? Отново проверих изображението. Последните три снимки на Колинс бяха различни, спор нямаше. Можеше да се види дори по изражението — самодоволната усмивка, която изглеждаше съвсем естествена, ми се стори престорена на последните снимки.
Ех, ако срещите се бяха състояли в клуба! Ирена щеше да направи пълни холорадарни сканирания, да запише гласа му, ритъма на говора, движението на ръцете… всички онези дребни навици, които човек взема със себе си, когато се копира в глинените кукли. Следи, които са почти толкова уникални, колкото и самата Постоянна вълна. Дали Ирена или Уоммейкър бяха забелязали разликите? Или не бяха забелязали, че нещо се е променило?
А жълтият в тръбата на Телър Билдинг… той не твърдеше ли, че някаква беда се е стоварила върху Бета още преди двамата с Блейн да нападнем мястото?
Погледнах към монитора, показващ главното помещение на „Дъгоцветния салон“. Миниголемът на Пал си правеше купон и припяваше на отвратителната музика, носеща се от озвучителната система на дансинга, като продължаваше да пъха муцуната си във всяка ниша и скришно местенце, допълвайки насъбралата се вече колекция от метални джунджурии, отмъкнати от различните части на бара. Засега по пода се виждаха да текат само няколко слаби поточета зловредни флуиди. Но с това темпо можеше да унищожи всички запаси, преди да им е изтекъл срокът.
Малката подигравка тръсна поредния декоративен цилиндър на бара и погледна през него, докато монотонно напяваше някакъв лесно запомнящ се химн, почитан от нихилистите много преди да бъде роден който и да е от нас. Застана на задните си лапи и зави към тавана:
— Животът е лимон и си искам парите обратно!
Хей, това се отнасяше и за мен. Точно по този начин се чувствах вече повече от двадесет и четири часа. Но дори и да можех да получа някакво обезщетение за така наречения си живот, на чия сметка щеше да отиде то?
Натиснах копчето на бюрото.
— Пал! Добре ли си?
Побъркващият ритъм автоматично заглъхна. Той се обърна и ми се ухили.
— Чудесно, стари приятелю! Намерих още няколко тайника. — Държеше цилиндър като този, който бе у мен. — Предчувствието ми се оказа вярно! Ирена се е заела да изнудва двама от общинарите.
— Нещо по-така?
— Не. Би представлявало интерес преди всичко за местните. Продължавам да се надявам да попадна на нещо за президента. Но последното, което намерих, са само снимки на деца. Семейни, не някаква порнография. — Палоидът сви рамене. — А при теб как вървят нещата? Нещо полезно?
Полезно ли? Канех се да отговоря отрицателно, когато още едно странно предчувствие се пресече с резонанса на мутиралата ми Постоянна вълна. Със серия бързи примигвания наредих на компютъра да извика две изображения на Колинс-Бета — ранно и късно — и започнах да местя очи от едното на другото.
— Не съм сигурен, но…
Отляво бе изображението на Бета-хамелеона с хилядите пиксел-емитери върху сивата кожа, позволяващи моментална смяна на цвета. Другото лице на пръв поглед изглеждаше същото. Но отблизо се виждаше, че карираният мотив е просто нарисуван върху нормалната сива…
„Чакай малко“ — казах си, като забелязах няколко следи от изтъркване при брадичката на по-новия голем на Колинс. Нищо необичайно. Глината се драска лесно и не може да се възстановява сама. Понякога в края на деня целият си в драскотини и пукнатини, същински лунен пейзаж. Но тези мънички драскотини блестяха. Допълнителното увеличение разкри частици от сиво покритие, което се люпеше от повърхност с различна тоналност — пак приличаща на метал, но по-ярка. Не точно сребро. Нещо по-скъпо, като например бяло злато.