Или платина.
— Е? — извика палоидът отдолу. — Какво си се умислил?
Повече не исках да казвам нищо. Един дявол знае с какви подслушвателни устройства ме бе натъпкал Енеас Каолин, след като бе така любезен да удължи срока на псевдоживота ми. По дяволите, още нямах ни най-малка представа какви са мотивите му да ме изпрати „да открия истината“.
— Може би е време да се махаме оттук, Пал — казах аз, като внимателно подбирах думите си.
— Така ли? И накъде отиваме?
Замислих се. Имахме нужда от особен вид помощ. От такава, за съществуването на която не подозирах до вчера, когато бях само на няколко часа.
30. Имитиране на същността
За щастие, движението от и към бойното поле беше много оживено — от продоволствени композиции и трипалубни туристически автобуси до бусове и спортни велосипеди. Въздушното движение обаче беше строго ограничено, а мястото се намира доста далеч от града, което правеше пращането на дубъл чак дотук безсмислено. Щеше да му стигне време само да се помотае малко преди да прати главата си обратно.
За истинските запалянковци — и новинарите — бе по-добре да идват лично, което обясняваше редицата скъпи хотели, увеселителни центрове и казина недалеч от главния портал с високите му наблюдателни кули, гледащи към бойното поле. През нощта музиканти свирят импровизации, акомпаниращи блясъците и грохота, издигащи се над укреплението.
Както споменах, това си е съвсем обикновена военна база. Вземете си и семейството!
За последните няколко километра хванахме стоп. Взе ни разнебитена каравана с дванадесет колела и хриптящ каталитичен двигател, който вонеше от някаква незаконна петролна конверсия. Шофьорът, тъмнокафяв здравеняк с мазна къдрава коса, ни посрещна с широка усмивка.
— Няма да минавам покрай хотелите — обясни ни той. — Ще отбия към Лагера на кандидатите.
— Ние също сме натам, сър — обясних му аз с лек поклон — все пак той бе истински, а аз се преструвах, че не съм. Шофьорът ни изгледа от глава до пети.
— Нямате вид на кандидат-новобранци. Що за модел сте вие? Да не би да сте Стратези?
Кимнах и здравенякът прихна.
— Кандидат-генерали, мотаещи се загубени из пустинята! — Насмешливият му тон обаче не звучеше особено приятелски.
Скоро се сблъсках и с друг проблем. Веднага щом се качихме, в лявото ми око започна да примигва малка светлинна. За първи път от почти два дни имплантът ми хващаше годна за използване носеща вълна и искаше разрешение да отговори. Три почуквания по зъбите и можех да проверя какво е станало с унищожения ми дом и защо аматьорите криминалисти са ме свързали със саботажа в „Универсални пещи“. И най-важното от всичко — само след мигове щях да мога да разговарям с Клара!
Лагерът на кандидатите е точно онова, което може да се очаква в епоха, в която войната е спорт и безброй хора мечтаят за някакъв начин да се откроят от тълпата. Сред стъпкания прахоляк бързо можеш да надушиш острата миризма на топла глина от множество подсилени преносими пещи, около които се суетят запалянковци и шумно коментират специалните им модификации. Всеки път, когато някоя от тях се отвори, се събират тълпи, които зяпат и отправят забележки относно поредното чудовище, екипирано така, че в града неминуемо биха те арестували или глобили. Водоливници, великани-човекоядци, левиатани… с шипове, зъби и нокти… с диви очи или капещи разяждащи отрови от челюстите… задвижени от егото и душевния материал на някой тъп хобист, роден от жена, който се надува и позира някъде сред тълпата с надеждата да бъде „открит“ от професионалистите от другата страна на оградата — а може би дори да спечели жадуваната слава на почетните полета на битката.
Докато паркираше в края на лагера, шофьорът ни стана по-разговорлив.
— Нямаше да идвам този път, особено след като ТЕЗ започнаха толкова зле в понеделник. Изглеждаше сигурно, че ще се свърши бързо. Сбогом, айсберги, здравей, режим на водата! Всъщност индонезийците си заслужаваха победата с онези пъргави малки големи-убийци. Какви поразии само нанесоха на първата вълна атакуващи! Но после последва контраатаката ни на възвишенията Моеста! Виждали ли сте друг път подобно нещо?
— Еха — коментирах аз, изгарящ от нетърпение да се измъкна навън в мига, когато изключи съскащия двигател.