— Хм, страхотно… стига само чудовището ти да не се обърне да те прегризе наполовина — коментирах. Риту пребледня, а аз продължих да оглеждам. Онзи, когото търсех, би трябвало да има добър обзор и същевременно да не привлича вниманието на запалянковците. „Ами ако не пращат никого? — разтревожих се. — Може просто да са поставили скрити камери…“
И в същия миг го открих. Сигурен бях. Малка фигура се тътреше по края на арената, приближаваше се до всеки повален боец и четеше идентификаторите им с къса сонда. Приличаше на шимпанзе или гибон. Можеш да видиш такива като тях навсякъде. Толкова обичайна гледка са, че почти не ги забелязваш.
Естествено. Събирачът на таксите.
— Хайде — задърпах Риту, която се дръпна — искаше да види края на турнира. Кълна се, за малко щях да я оставя, толкова бе завладяна от зрелището. За щастие, тъкмо в този миг единият от състезателите нанесе последен удар на съперника си. Огромното му тяло се строполи на арената с такава сила, че целият амфитеатър се разтресе.
— Да вървим! — изкрещях аз.
Този път тя тръгна.
Маймунякът изсумтя и плю, когато го повиках от мястото си под арената. Клекна на задните си крака и спокойно зачака следващия двубой.
— Махай се — измърмори той. Гласът му малко се различаваше от гласа на истинско шимпанзе.
Естествено, не бях първият, който се беше досетил що за птица е. Сигурно е много досадно разни аматьори непрекъснато да ти досаждат.
— Трябва да говоря с боец от четиристотин четиридесет и втори — казах аз.
— Да бе. Ти и всеки друг фен след атаката при Моеста. Съжалявам, приятел, никакви автографи до края на войната.
— Не съм никакъв фен. Съобщението е лично и спешно. Ще иска да го чуе, повярвай ми!
Шимпанзето плю отново — кафява храчка с жилка арсеник.
— И защо да ти вярвам?
Отчаянието се надигна в гърдите ми, но гласът ми остана спокоен.
— Защото ако сержант Клара Гонсалес разбере, че си ми попречил да се свържа с нея, ще пипне архито ти и ще му дари спомени, от които никога няма да се отървеш!
Маймунякът примигна няколко пъти срещу мен.
— Личи ти, че познаваш Клара. Кой си ти?
Опасен момент. Но имах ли някакъв избор?
Казах му… и тъмните му очи се опулиха срещу мен.
— Значи си призрак на горкия Албърт детектива, изминал целия този път да й каже сбогом? Адски съжалявам за станалото! Никак не е приятно да ти подпалят задника с ракета. Не мога да си представя какво ли е, ако ти се случи на живо.
— Прав си. Надявах се да се свържа с Клара преди да е научила.
Псевдошимпанзето цъкна с език и поклати глава.
— Де да беше успял, приятел. Щото само си пропилял оставащото ти време да се мъкнеш дотук. В мига, когато чу новините, Клара изчезна!
Сега беше мой ред да го зяпна учудено.
— Тя… тя се е самоотлъчила? В разгара на войната?
— Не само това, ами и отмъкна правителствен вертолет и отлетя право към града. Командирът ни загуби ума и дума, да знаеш!
— Не мога да повярвам!
Краката ми се подкосиха. Зави ми се свят.
— Да, кофти работа. Тя захвърля всичко и се втурва към града само за да пропусне призрака ти, който пък се е втурнал да я утешава.
Съгледвачът скочи от гредата до мен и ми протегна ръка.
— Гордън Чен, ефрейтор от сто и седемнадесета помощна рота. Май сме се срещали веднъж, когато дойде за финалите миналата година.
В съзнанието ми се появи образът на доста висок мъж с полуориенталски черти, съвършена стойка и любезна усмивка… най-неприличащият на маймуна човек, когото съм виждал. Но въпреки това носеше това тяло с лекота.
— Да — с отсъстващ глас казах аз. — На купона след полуфиналите с узбеките. Говорихме си за градинарство.
— Значи наистина си ти. — Зъбите му изглеждаха заплашително зад усмивката. — Гаутама! Често съм се питал какво ли е да си призрак. Шантаво ли е? — Усети се и поклати глава. — Извинявай. Мога ли да направя нещо за теб, Албърт? Само кажи.
Можеше да направи нещо за мен. Но казването можеше да изчака няколко секунди. Или минути. Трябваше ми време бурите в мен да се уталожат. Разочарованието ми, че съм изпуснал Клара. Изненадата, че е действала така импулсивно. И най-вече — един вцепеняващ факт.
„Винаги съм знаел, че ме харесва. Добри приятели сме, чудесно си пасваме в леглото. И ни е весело.