И двете едновременно?
А трябваше ли да ми пука изобщо?
Изненадах се от собствените си мисли.
„Това ли става с мозъка на дубъл, който е просъществувал повече от един ден? Нима презареждането с elan те прави мечтател и философ? Дали причината е в събитията, на които бях свидетел при Ирена?
Или защото съм франки?
Хайде, Каолин. Вдигни проклетия телефон!“
Всъщност мълчанието му ми даваше известна надежда. Може би Енеас не го беше особено грижа за нас двамата с палоида. Може да е прекалено зает, за да си прави труда да ни проверява.
А, но „зает“ не означава това, което е означавало навремето. Богаташът може да впечата достатъчно скъпи дубъли, за да държи всяка работа под око. Значи имаше някаква друга причина.
Строителната площадка се намираше на една пресечка зад нас, когато водачът внезапно зави, като сипеше ругатня след ругатня. Стиснах здраво седалката, готов за катастрофа, но движението си беше съвсем наред. Не, просто шофьорът се гневеше на събития, които нямаха нищо общо с работата му.
— Идиоти! Не можехте ли да се сетите, че ще ви чакат зад онзи хълм? Индонезийците сигурно го държат на прицел от пет различни ъгъла! Кретени! ТЕЗ просто трябва да се откаже от тази среща и да се предаде. Да прати целия си отбор гол на бойното поле! По-добре да започнем всичко на чисто!
По краищата на слънчевите му очила проблясваше слабо сияние. Е, значи очилата бяха и видеоприемници. Всъщност повечето са такива.
Но все пак не плащах, за да бъда потрошен от някакъв спортен запалянко. Още една издънка и щях да предявя граждански иск срещу него…
От чие име? Къде щяха да отидат парите? Горкият стар Албърт имаше сестра някъде в Джорджия, но тя бе собственик на пет патента и нямаше нужда от мангизи. И тогава се сетих — каквото е останало от собствеността на Ал, трябва да премине у Клара. Всичко, което не е реквизирано от ченгетата. Или от Каолин. Всичко зависеше от това да се намери някой друг, който да бъде обвинен в атаката срещу „Универсални пещи“.
Съмнявах се, че ще успея. Но първо трябваше да се съберат още данни.
— Хей, запалянко! — закрещя палоидът на шофьора, който продължаваше да псува, докато заобикаляхме някакви пешеходци и за малко да не ни размаже огромен осмокрак бус за доставки. — Стига си викал, ами гледай пътя!
Шофьорът избуча нещо през рамо към приятеля ми, който се озъби в отговор, изви дългия си гръб и извади нокти, сякаш се готвеше за скок. Тъкмо се канех да затворя телефона и да се намеся, когато внезапно в ухото ми се разнесе глас.
— А, значи все пак се обади. Чудех се кога ще го направиш — измърмори магнатът. Не можех да определя кой Каолин е това, но по всяка вероятност същият, който ни бе натоварил със задачата. — Какво видя в клуба на Ирена?
Никакви извинения, че ме е накарал да чакам. Това са то трилионерите.
— Истинската й смърт — отговорих аз. — Използва една от онези услуги с антените и се запрати заедно с всичките си дубъли към нирваносферата, или към пръстените на Валхала, или и аз не знам къде.
— Зная. Ченгетата току-що са пристигнали там и картината е пред мен. Невероятно. Ама че психарка! Разбра ли какво имах предвид, Морис? Светът се пълни с извратени типове и дублирането само влошава нещата още повече. Понякога ми се иска никога да не бяхме…
Млъкна, после продължи:
— Е, няма значение. Мислиш ли, че Ирена е избрала този момент да приключи с всичко, защото заговорът си е провалил? Защото не успяха да разрушат фабриката?
Каолин страшно умело се преструваше на абсолютно невинен. Реших да продължа играта.
— Ирена е просто поредната жертва, сър. Най-искрено вярваше, че е наела сивия Албърт като полулегален промишлен шпионин.
— Да нямаш предвид всички онези идиотии за тайната на телепортирането?
Хвърлих поглед назад към пневмо-тунела — огромни инвестиции щяха да отидат на вятъра, ако дистанционното дублиране един ден станеше реалност.
— Историята е била достатъчно правдоподобна, за да заблуди сивия. Защо не и нея? Както и да е, тази сутрин Ирена е разбрала, че е била използвана да бъде обвинена за прионната атака. И затова е решила да излезе от играта.
— Значи поредният будала. Като теб, Лум и Гадарен. — Каолин изсумтя. — Откри ли някакви следи кой стои зад всичко това?
— Двамата й партньори са били карираният дубъл, който се е представил като вайс Колинс, и едно копие на маестрата, Джинийн Уоммейкър.