Лицето й бе моделирано по подобие на една моя преподавателка от колежа. Секси, без да се захласваш прекалено много. Истинска персонификация на ефикасност без въображение. Освен че поиска и провери паролата за достъп на следващо ниво, аватарът сканира лицето ми и изпрати сонда към идентификатора на челото ми.
При обичайни обстоятелства това щеше да е напълно достатъчно. Но не и този път.
— Несходство. Ти си зеленият от вторник, но въпреки това цветът ти е сив и би трябвало вече да не съществуваш. Достъпът до носителя е отказан, докато не бъде дадено убедително обяснение.
Кимнах.
— Права си. Ето ти обяснението. С две думи, момчетата от изследователския отдел на „Универсални пещи“ са открили начин да удължат периода на съществуване на дубълите. Това обяснява защо в момента съм пред теб. Откритието очевидно е предизвикало някакъв конфликт между вайс Енеас Каолин и доктор Йосил Махарал. Възможно е това да е довело до убийството на Махарал. Както и до убийството на Албърт Морис.
Анимираното лице се изкриви в някаква карикатура на съмнение. Трябваше да си напомня, че това не бе онази Нел, която познавах. Само неин фантом, реплика, натикана в един ъгъл на огромната инфосфера, работеща с късче взета под наем памет.
— Обяснението на удължаването на живота ти се преценява като приемливо с оглед на друга информация, записана от абаносовия малко преди експлозията. Но новото несъответствие трябва също да се обясни, преди да получиш достъп.
— Какво ново несъответствие?
Фантомът на Нел направи доста добро подобие на укорителен поглед — познат нюанс на програмирането, за който никога не ми бе пукало. Обикновено се проявяваше в моментите, когато се проявявах особено силно като глупак.
— Няма убедителни доказателства, че Албърт Морис е бил убит.
Ако бях истински, щях да се задавя.
— Няма убедителни… Какво точно пушещо дуло ти трябва? Не е ли убийство, когато някой те направи на парчета с ракетно нападение?
Трябваше да си напомня, че пред мен не стои истинска или глинена личност, с която да спориш на воля. Нито дори първокласен ИИ. За софтуерен фантом Нел изглеждаше доста добре. Но можеше да се е повредила или зациклила в някоя семантична връзка.
— Ракетната атака няма нищо общо с несъответствието, с което се занимаваме — а именно, предполагаемото убийство на Албърт Морис — отговори ми лицето.
Зяпнах го.
— Нищо… нищо общо ли?
Явно зациклянето бе сериозно. По дяволите! Май нямаше да получа никакъв достъп.
— Как… как е възможно смъртоносното оръжие да няма нищо общо?
— Органичният гражданин Албърт Морис липсва вече малко повече от денонощие. Не е оставил никакви следи в Мрежата, нито пък е бил засичан от уличните камери или…
— Е, разбира се, че не е…
— Но изчезването му беше очаквано. Нещо повече, то няма пряка връзка с унищожаването на дома му.
Така се слисах, че не можех да кажа нито дума. Очаквано? Няма връзка с унищожаването?
Сякаш принуден, обърнах поглед към мехура, който гледаше към Смокинената улица. Няколко реещи се очи-воайори и новинарски камери допринасяха за висококачественото изображение, което се уголеми и предостави ясен изглед отгоре към обгорените греди и срутените тухлени стени. Останките от комина стърчаха нагоре като някакъв предизвикателен пръст. Кованата метална балюстрада на задната веранда се бе превърнала на тирбушон от горещината, а от рамките за увивните рози бяха останали само обгорени пънчета.
Полицейската лента държеше настрана любопитните — истински хора и дубъли, които се опитваха да си вземат по някой сувенир. Вътре в кордона забелязах няколко абаносови — търсеха следи със скенерите и семплерите си. Други фигури се разхождаха сред развалините.
Докато бях разговарял с фантома, агентите бяха събрали наличната информация за ракетната атака и бяха оградили краищата на мехура с резюмета и диаграми. Видях един доклад за оръжието, което бе причинило всичко това. Точният модел бе неизвестен, но очевидно усъвършенстван да носи голям заряд в съвсем малък обем. Това обясняваше защо ракетата е била откарана тихомълком в Стария град и подготвена, без да бъде засечена. По-впечатляващ бе начинът, по който е била изстреляна — описвала е спирали и е изпускала гъст облак объркващи радарите метални ленти. Освен това бе изгорила по пътя си пет полуизоставени къщи и така напълно бе заличила следите към онзи, който я е изстрелял. Още по-лошо — недостигът на камери в този район пречеше на ченгетата да направят обратно проследяване. Сигурно никога нямаше да достигнат до непосредствения извършител.