Еха.
Това място е невероятно.
Наистина трябва да превключа в реално време, за да опиша какво виждам точно в момента.
Но дори и така, дали ще успея да го направя добре? Особено когато трябва да мърморя на малкия рекордер-имплант, взет от мъртвия голем. Имплант, който може би дори не работи правилно?
И все пак какво друго мога да направя, освен да се опитам? Малцина ще успеят; да видят този спектакъл, без спомените да не бъдат изтрити от мозъците им веднага след това.
Пред мен стои цяла армия, разделена по рангове и специалност в отделения, взводове, роти и полкове. Ред след ред неподвижни и яки фигури се губят някъде в далечината и хвърлят дълги сенки на слабата светлина. Нито живи, нито съвсем лишени от живот, мълчаливи в сухия мразовит въздух на дълбоката подземна зала, която сигурно се простира на километри. Всеки войник е запечатан в тънък пласт от гел, който го оставя свеж в очакване на заповедта, която никога няма да дойде — команда да се запалят лампите, да се включат намиращите се наблизо пещи и глиненият легион да бъде събуден от съня си.
Ефрейтор Чен казва, че в корпуса имат мото: „Отвори, изпечи, служи… и защитавай“.
Тази странна приумица — и самоподценяващият се хумор — ми вдъхва увереност. Малко. Така предполагам.
О, не се изненадах особено. Винаги са се носели слухове за тайно хранилище (или хранилища), в което се пази истинската военна мощ на държавата, приспана, но винаги готова за действие. Естествено, генералите и стратезите в Додекаедъра си дават сметка, че двадесетте малки помощни батальона като онзи на Клара няма да са достатъчни, ако някой ден се завърне истинската война. Всички предполагат, че тези гладиаторско-развлекателни единици са просто върхът на айсберга.
Да, но да го видя със собствените си очи…
— Елате — казва дубъл-Чен и ни прави знак с маймунската си ръка да го последваме. — Оттук се стига до защитения портал, който ви обещах.
Риту се мъчи да изтрие от лицето си остатъците от сивия грим още от момента, в който влязохме в тунела, водещ дълбоко под огромния военен комплекс. Но сега — докато гледа безбройните пашкули, — кърпата увисва в замръзналата й ръка.
— Невероятно. Разбирам защо са построили хранилището точно тук — за да могат войниците горе да впечатват копия за запас. Но не ми е ясно защо са ви толкова много?
Чен свива рамене и влиза в ролята на туристически гид.
— Защото противниковата страна може да разполага дори и с повече. — Той прави тромава стъпка към нас. — Само си помислете, госпожице. Копаенето на дупки е евтина работа. Също като правенето на предварително впечатани дубъли. Не са необходими никакви разходи за храна или обучение. За никакви застраховки или пенсионни осигуровки. Само малко за поддръжка. Имаме добри разузнавачи, работили в повече от дванадесет други страни — част от тях неприятелски настроени към нас. Индонезийците пазят своите войски в голяма пещера под Ява. Южен Хан, Гватемала и Гуджарта са натъпкали огромни орди също под земята. Пък и кой може да устои на изкушението? Представете си, че разполагате с военна сила, по-голяма от онази, която прусаците са стоварили при Марна, и която може да бъде мобилизирана и изпратена във всяка част на земното кълбо само за часове. И всеки войн да е напълно подготвен и с уменията и опита на ветеран.
— Плашещо е — отговарям аз.
Чен кимва.
— Затова се налага да разполагаме със същото — корпус защитници, готови да излязат изпод земята само за броени часове. От една страна, това е просто въпрос на изпреварване в дублирането.
— Искам да кажа, че цялата ситуация е плашеща. Цялата тази надпревара във въоръжаването…
— Оръжия, войници, тела… Наречи го просто сдържане. Да си сигурен, че противникът знае, че ще пострада жестоко, ако реши да нанесе първия удар. Същата логика е свършила добра работа на прадедите ни по времето на атомните бомби. Иначе нямаше сега да стоим тук и да си приказваме.
— И все пак е отвратително — коментира Риту.
— Точно така, госпожице. Но докато политиците не стигнат до сключване на съюз — на истински съюз с власт да прави проверки на място, — какво друго ни остава?
Мой ред е да поставя въпрос.
— Ами секретността? Как е възможно да се запази в тайна подобно нещо? Хенчмъновият закон…
— … е направен да поощрява доносниците. Съвсем вярно. Но въпреки това нито един вътрешен човек не се е разприказвал за погребаната под земята армия. И причината за това е съвсем проста, Албърт. Хенчмъновият закон е насочен срещу престъпната дейност. Да не мислиш, че шапкарите в Додекаедъра не са прочели законите внимателно? Никога не са отричали наличието на резервни отбранителни сили. В това няма нищо отвратително или незаконно — никакви истински хора не са били ощетени по никакъв начин — затова няма и награда за доносници. Тогава за какво му е на някой да разкрива за съществуването, на това място? Единственото, което ще спечели, е глоба върху пожизнените му доходи, за да покрие разходите по преместването на големите на някое друго място.