Заедно с белега от куршум на лявото ми рамо — Клара го галеше, докато се любехме, и понякога дори оставяше следи от зъбите си по него — те постепенно изчезваха от еластичната ми плът. Плът, която вече не съществува. Така ми казаха.
Не мога да проверя по никакъв начин дали Махарал ми е казал истината. Но каква му е ползата да лъже един безпомощен пленник?
По дяволите. Бях хвърлил много усилия в онази градина. Сладките кайсии щяха да узреят следващата седмица.
Добре, успявам да се разсея по този начин от безполезния разговор със самия себе си. Има начин да отвърна на удара. Но колко дълго мога да издържа преди засиленият рефлекс да ме разкъса на части?
Още по-лошото е, че големът Махарал също говори. Непрекъснато бърбори, докато работи нещо на конзолата си. Може би го прави за собствените си нерви. Или като част от дяволския си план да скъса моите.
— … така че всичко е започнало десетилетия преди Джефти Анонас да открие Постоянната вълна. Двама души на име Нюберг и Д’Аквили открили вариации в невралните функции на човека с помощта на примитивни прожекционни машини. Най-много се заинтересували от промените във вестибуларния апарат в горната задна част на мозъка по време на медитации и молитва. Открили, че спиритуалните адепти — от будистките монаси до екзалтираните евангелисти — очевидно са се научили как да потискат дейността в тази неврална зона, чиято функция е да комбинира в едно данните от сензорите и да създаде ясна представа къде свършваш ти и къде започва останалият свят. Онова, което били успели да правят вярващите, било да елиминират представата за граница между тях самите и света. Един от ефектите — усещането за космическо единство или единение с вселената — се съпровождал с отделяне на ендорфин и други доставящи удоволствие химикали, които засилвали желанието да се връщаш отново и отново в това състояние. С други думи, молитвите и медитацията предизвиквали психохимично пристрастяване към стремежа за святост и единение с Бог!… Междувременно други изследователи търсели седалището на съзнанието, или въображаемото място, където смятаме, че съществуват нашите същности. Западняците обикновено смятат, че то е между очите и гледа през тях, подобно на някакъв малък хомункулус-аз, който язди вътре в главата. Но някои незападни племена са си представяли нещата по друг начин — вярвали са, че истинските ни същности обитават гърдите ни, някъде в района на биещото сърце. Експериментите показали, че хората могат да бъдат убедени да преместят това чувство за местоположение на същността — или душата. Можеш дори да се научиш да си я представяш извън тялото ти. Яхнала някакъв предмет… дори и кукла, направена от глина!
Насред дърдоренето си професорът от време на време спира и ми се усмихва.
— Помисли си само за въодушевлението, Албърт! Отначало тези следи нямали никакви очевидни връзки помежду си. Но не след дълго надарените с по-дръзко въображение започнали да схващат с какво са се захванали! Парчета от огромен пъзел. След това вход към свят, толкова огромен, колкото великата вселена на физиката… и също толкова пълен с възможности.
Безпомощно гледам как завърта някакъв голям кръгъл диск още веднъж. Машината над мен изревава и праща още един лъч в малката ми червено-оранжева глава. Успявам да сподавя стона си и да не му дам повод за още едно удоволствие. За да се разсея, продължавам този коментар… въпреки че нямам записващо устройство и думите са безполезни, потъващи в ентропията в мига, в който ги измислям.
Това няма нищо общо с въпроса. Продължавам да си заповядвам да намеря стил на поведение и да се придържам към него! Благороден съвет, даден на безпомощен затворник много отдавна от човек, преживял много по-жестоки мъчения от онези, за който Махарал изобщо може да си помисли. Съвет, който ми помага в момента, докато…
Друг лъч пробожда главата ми! Гърбът ми се извива в спазми. Гърча се и се разкъсвам от необходимостта да се върна.
Но къде да се върна? И защо ми причинява това?
Внезапно забелязвам нещо през стъклената стена, която разделя лабораторията на Йосил. От другата страна виждам сивАлбърт. Дубълът, който бе заловен в имението на Каолин във вторник. Онзи, който е бил доведен тук, възстановен и използван като образец, за да бъда направен аз.