Подобно разточително начинание изглеждаше твърде скъпо за Стария град, където всичко можеше да бъде разпердушинено на парчета от поредната голем-война, при която някой заблуден снаряд излезе извън очертаните граници. Но бързо разбрах, че рискът е самото оправдание за съществуването на квартала. Причината за благокалното му население.
До фонтана се разнесоха викове. Някакъв в червени и сини ивици буташе друг, чиято кожа и дрехи бяха на точки… всеки в ливреята на къщата си. Внезапно изсъскаха бляскави рапири и зазвъняха като звънци, а тълпата се събра да вика и да прави залози на фалшив Шекспиров жаргон.
„Уф — сетих се аз. — Един от двамата трябва да е Ромео. Дали всички членове на клуба се редуват за ролята, или се дава по старшинство? Може би дават мястото под наем за един ден, за да го финансират.“
Безработни и отегчени от предпазливите игри в предградията, тези запалянковци би трябвало да станат рано, за да си подготвят дубълите и да ги пращат тук всяка сутрин, след което да прекарат целия ден вкъщи, горящи от нетърпение да научат изхода от представлението — жив или мъртъв. Нищо, което биха могли да изпитат законно в истинска плът, не би могло да се сравни с яркия алтернативен живот, който водеха тук.
А аз си мислех, че Ирена, е особнячка!
— Спокойно, Албърт — сгълча ме една част от мен. — Имаш си работа — и нещо много повече. Истинският свят има смисъл за теб. Другите не са такива късметлии.
— Така ли? — отговори друг вътрешен глас. — Я си затваряй устата, кретен нещастен. Аз не съм Албърт.
Няколко наемници на точки обърнаха гръб на дуела и ни видяха да пресичаме близката отрупана с цветя колонада. Изръмжаха и ръцете им посегнаха към дръжките на шпагите.
Капулети, сетих се аз и бързо и покорно се поклоних, след което забързах, като гледах да не зяпам наоколо.
Благодаря, Пал. Ха, пряк път!
Посока. Скоро разбрах, че южният район на Стария град е отделен за симулатори и старите изоставени сгради са се върнали към нов, живот. Следващият квартал бе по тема от Дивия запад, изпълнен с шляещи се стрелци, оцветени във всички тонове на Шарената пустиня. Следваше някакъв стъклено-метален научнофантастичен сценарий, за който нямах време да се сетя, докато профучавах през него. Естествено общото между всички тях беше опасността. Разбира се, дигиталната виртуална реалност предлага още по-голям избор от места и ярко ги изобразява под прикритието на чадора ти. На дори и най-добрите добавки не могат да те накарат да почувстваш виртуалната реалност като истинска. Нищо чудно, че киберсветовете се населяват предимно от киберманиаци.
Следващата зона бе най-голяма от всички. И най-ужасяваща.
Заемаше цели шест квартала с гигантски холоекрани в двата края, подсилващи илюзията за безкраен, забързан градски пейзаж. Жесток градски пейзаж с порутени жилища и смразяващо познат вид. Светът, за който ми разказваха родителите ми. Периодът на проклятието. Времето на страх, войни и купонна система бе почти отминало по времето на моето раждане, когато бумът в дублирането започна да излива своя рог на изобилието наред със социалните помощи. Но белезите от Проклятието продължават да измъчват хората от моето поколение — дори и сега.
„Защо? — чудех се аз, докато гледах огромната имитация. — Защо някой ще хвърля толкова много пари и грижи, за да пресъздаде ада, от който едва се спасихме?“ Дори въздухът изглеждаше изпълнен с нещо, от което очите ти започват да парят. Мисля, че са му викали „смог“. Нали трябва да се пресъздаде всичко.
— Почти стигнахме — подкани ме палоидът. — Кафявата сграда отляво. После нагоре.
Тръгнах към порутения тухлен жилищен блок. Във фоайето в тенекиена кофа капеше вода, а по стените имаше старомодни олющени тапети. Сигурен съм, че ако разполагах с обоняние, щях да надуша миризмата на урина.
До третия етаж не видях никого, но зад затворените врати чувах най-различни гласове — гневни, нетърпеливи, страстни, дори викове на деца. „Сигурно повечето са компютърно генерирани. За да прилича на претъпкано с клиенти.“ Но все пак защо някой дори би си помислил да пробва подобен живот?
Спътникът ми посочи мръсния коридор.
— Наех един от тези малки апартаменти преди месеци, за да служи за тайна квартира за особени срещи. По-добре тук, отколкото вкъщи. А е и по-близко.