Той ме насочи към врата, обозначена с олющена ваденка като апартамент номер 2-В. Почуках.
— Влез! — извика познат глас.
Топката на вратата се завъртя под ръката ми — скъпи механични метални части, нарочно покрити с ръжда, за да скърцат. Същото се отнасяше и за пантите. Бутнах вратата и се оказах в стая, украсена в стил „ергенска бърлога“.
Няколко души стояха, когато влязох — разбира се, с изключение на онзи, когото търсех. Животоподдържащото кресло на Пал забръмча, когато тръгна към нас и се изправи на две колела — модерна техноаномалия сред изкуствената бедност.
— Зелчо! Вече те бях отписал — докато не дойде последният ти доклад преди около час. Ама че приключение! Стигането до „Универсални пещи“! Прионната атака! Наистина ли видя как онзи Морис се пъха в гъза на товарач? — Той се изкиска. — След това срещата с Енеас Каолин. Как само чакам да прехвърля всичко онова, дето стана при Ирена!
Яките ръце на Пал се протегнаха към дубъла-порно палоидът най-неочаквано се изплъзна от тях и мина зад врата ми на другото ми рамо.
— Това може да почака — изтърси малката версия на приятеля ми. — Първо, какво прави Гадарен тук и кои са тези другите?
Аз също бях разпознал мразещия големите фундаменталист. Присъствието му в Стария град бе като слизането на папата в ада. Горкият човечец явно бе отчаян и това се виждаше повече от ясно на истинското му лице.
Срещу Гадарен стоеше един зелен и се сетих, че това може да е единствено Лум, фанатикът-манципат. Евтиният глинен образ имаше само далечна прилика с широкобузестия оригинал, но ми кимна любезно, като на стар познат.
— Значи сте успели да се измъкнете от „Универсални пещи“, дубМорис! Бях много скептично настроен, когато господин Монтморилин ни подкани да дойдем колкото се може по-бързо тук на срещата. Естествено, радвам се да разбера, че животът ви е удължен. Това може да бъде истинска благодат за потиснатите!
— Аз също се радвам да ви видя — отговорих му. — И обясненията ще дойдат по реда си. Първо, кой е той?
Посочих третия гост на Пал. Голем, боядисан в бледоморав цвят, с неприлични жълто-кафяви райета, образуващи спирали от темето му надолу. Избраното лице на дубъла ми изглеждаше непознато, по усмивката тревожно ми напомняше за някого.
— Е, срещаме се отново, Морис — каза копието на спирали с глас, които събра стари спомени. — Ако пътищата ни продължат да се пресичат, ще започна да си мисля, че ме преследваш.
— Да бе. Поздрави и на теб, Бета. — Колкото мразех това копеле, толкова въпроси исках да му задам.
— Мисля, че е време да си поговорим за Енеас Каолин.
37. Предателство
Накрая се отказах да диктувам в реално време. Беше прекалено уморително да ползвам това малко записващо устройство. Истинското ми тяло просто не е пригодено за него! А и стана прекалено напечено, когато Риту ни изостави в огромната подземна база и изчезна сред армията мълчаливи кукли-защитници.
Отначало двамата с ефрейтор Чен просто зяпахме поразени. Къде беше отишла? За какво по дяволите трябваше да ни напуска, особено в тази обитавана от призраци пещера?
Чен се разкъсваше на две. Искаше да ме измъкне, оттук, след като видя проверяващите, които душеха наоколо, вероятно в търсене на ракетата, която ме беше „убила“. От друга страна, дубъл-ефрейторът не можеше просто да изостави Риту Махарал и да остави цивилен — при това истински — да се мотае из тайната база без охрана.
— Разполагате ли с нещо, което да може да проследява телесна топлина? — прошепнах му аз и посочих към доспехите, висящи в безкрайни редици около нас. — Или с нещо, което да засича метаболитни продукти?
Маймуноподобннят ми спътник се намръщи.
— Ако го призная, можеш да подадеш сигнал на доносник.
— Така ли? Супер. — Голем-армията би трябвало да ни предпазва от други голем-армии. Трудно може да се оправдае складирането на материали, с които можеш да засичаш истински хора. Само полицията може да разполага с подобни играчки, при това се наглеждат много строго.
Свих рамене.
— Значи можем просто да оставим Риту да се мотае тук. Ако се изгуби, може да използва някоя от онези големи машини да събуди някой войник и да го помоли да й покаже пътя. Казах ли ти, че работи в „Универсални пещи“?