— Детска му работа — отбеляза душевният консерватор Гадарен.
— Може и така да е — отговори Бета. — Но игра, в която се разиграват сериозни суми. Една от причините да разширявам бизнеса си беше необходимостта да заделям по нещо за събиращите се глоби. В случай, че Албърт в края на краищата успее да спипа истинския ми аз.
— Не обвинявай Албърт, че си избрал кариерата на крадец на дубъли — изръмжах аз. Както и да е, бих заложил цялото си имущество, че си загазил здравата. Много по-зле, отколкото цивилните глоби за нарушаване на авторските права. Сдобил си се с нови врагове, нали? Много по-опасни от всеки частен детектив.
Бета потвърди с кимане.
— От месеци усещам как някой диша във врата ми. Едно по едно начинанията ми биваха най-педантично разбивани от някой, който нападаше внезапно и използваше прионни бомби, за да унищожи копията ми (както и откраднатите образци, между другото), или пък ги поемаше за няколко дни, след което изгаряше всичко, за да си прикрие следите.
— Хм. Това обяснява една случка в Телър Билдинг — отбелязах аз. — В понеделник ти временно плени мой зелен разузнавач. Или поне си помислих, че беше ти. Но хваналите ме бяха по-жестоки, дори донякъде френетични. Всъщност дори се опитаха да използват мъчения…
— Не съм бил аз — мрачно ме увери Бета.
— Както и да е, измъкнах се на косъм. И във вторник сутринта се върнах с инспектор Блейн и с подкрепления от АП, за да разпердушиним свърталището. Всичко мина добре. Но по-късно минах зад сградата и попаднах на един разпадащ се жълтур, който твърдеше, че си ти, и смотолеви нещо от рода, че някакъв съперник е „поел“ работата в свои ръце. Имаш ли представа кой е сторил всичко това?
— Отначало смятах, че си ти, Морис. Но после разбрах, че трябва да е някой наистина компетентен. — Бета хвърли поглед към мен, но се сдържах да му се озъбя и запазих физиономията си на стар комарджия. Така че сардоничният дубъл продължи: — Някой, който бе успял да проследи пиратските ми копирни центрове един по един, независимо от всички предпазни мерки. Като крайна отчаяна мярка използвах най-добрите си методи за оттегляне, за да взема неприкосновения запас в тайни преносими пещи, програмирани да се активират след известно забавяне.
— И вие сте едно от онези предварително впечатани копия? — попита Лум. — Колко стари са спомените ви? Кога бяхте направен?
Дубълът на Бета се намръщи.
— Преди повече от две седмици! Сигурно щях вечно да спя, ако не бяха дошли новините за Албърт, които задействаха изпичането. Тогава се свързах, с господин Монтморилин, който бе така добър да ме покани на тази среща. — Спиралният голем кимна към Пал.
— Казваш „новините за Албърт“…
Другият истински човек, Джеймс Гадарен, тропна с крак.
— Чакайте! Първо да изясним дали този прочут в подградния свят Бета наистина е участвал в заговор с царица Ирена и Джинийн Уоммейкър…
— Още не сме установили дали маестрата…
Гадарен ме изгледа свирепо. Сетих се къде ми е мястото, измърморих някакво извинение и си затворих устата.
— И така — продължи той. — Ние би трябвало да вярваме, че Бета, Ирена и Уоммейкър наистина са планирали да проникнат в УП с идеята да разкрият наличието на скрити технологии. Дори това да е вярно, не ми се вярва да са искали да разгласят откритието си. По-вероятно е изнудване! Начин да принудят Енеас Каолин да купи мълчанието им.
Бета се съгласи със свиване на рамене.
— Парите в брой са хубаво нещо. Ние също искахме тази дубъл-подмладяваща техника. Органичната памет на Ирена бе на привършване и тя искаше да забави прехвърлянията. Ние двамата с Уоммейкър виждахме търговски изгоди от продължаването на трайността на копията ни — нейните легални и моите пиратски. — Бета се засмя. — Съюзът ни се градеше на временна взаимна изгода.
— Това няма значение. — Гадарен се наведе напред. — И за да извършите шпионската си акция, сте решили да наемете преследващото ви възмездие, детектив Албърт Морис. Не ви ли се стори рисковано?
Бета кимна.
— Точно затова се представих за вайс Колинс. А и защо да не наемем Албърт? Работата съответстваше на способностите му.
— Само че някакъв враг ви е спипал преди това. Той ви е заместил, след което е променил целта на акцията. И очаквате да повярваме на това?
От масата се разнесе писклива версия на гласа на Пал. Малкият голем-пор — палоидът — се въртеше около холопрожектора.