— У мен е онази филмова ролка, дето я намерихме у Ирена. Да им покажем ли какво откри, Зелчо?
Кимнах. Образите от тайните срещи в лимузината заизскачаха един след друг от прожектора. Разказах на присъстващите за анализа ми на карираните шарки на „вайс Колинс“.
Бета се ухили на комплимента ми, когато завърших:
— Използването на пиксел-емитерите за моментална смяна на мотивите е много свеж трик. Той обяснява как успяваше толкова пъти да ми се измъкнеш под носа. Очевидно врагът ти не е знаел за тази техника. Или пък не му е пукало. Защото след като те е заместил, той просто е копирал последния ти грим. Ирена така и не е забелязала. Оттук нататък не му е било трудно да промени плана ти. Вместо апаратурата, която вие тримата сте смятали да имплантирате в Албърт, той е сложил бомба и така вместо индустриален шпионаж се е стигнало до саботаж. Прав ли съм?
Големът на Бета сви рамене.
— Спомените ми са отпреди две седмици, така че не мога да твърдя нищо за последните събития… освен да кажа, че съответстват на онова, от което се страхувах. Явно врагът ми е завършил превземането на целия ми бизнес. — Той ядно плесна с ръце. — Само да разполагах с някаква следа кой е!
Неправилно ли ще бъде да призная чувството си на задоволство да видя как Бета страда по същия начин, по който бе страдал от години Албърт — и да се пита кой е истинският му враг?
— Е, не мога да твърдя, че съм компетентен, Бета. Но ако искаш просто следа…
По мой знак палоидът превключи на последното изображение, показващо една от последните версии на „вайс Колинс“ с постоянната му карирана снимка. Едва когато изображението се увеличи повече… много повече… видяхме малките драскотини, които разкриваха различното оцветяване отдолу. Блестящо, подобно на метал, но много по-ярко от стоманата. Зеленият голем на Лум се приближи до образа, търкайки брадичката си, сякаш се нуждаеше от бръснене.
— А, та това прилича на…
— Прилича на бяло злато или платина — довърши вместо него идеологическият му противник. — Хей, да не се опитвате да кажете, че Енеас Каолин… — Мъжът ахна. — Но защо ще си цапа ръцете с подобни отрепки?
Гадарен презрително посочи Бета, който обидено скочи на крака.
— И още нещо — добави Пал, чешейки истинската си двудневна четина. — Какво би спечелил от саботирането на собствената си фабрика?
— Застрахователен номер? — предположи Лум. — Начин да се отърве от застояла стока?
— Не — каза Гадарен през зъби. — Това е план да елиминира наведнъж всичките си противници.
Кимнах.
— Вземете предвид многото нива на обвинение. Първо, със завършването на идиотските си тунели към комплекса — посочих Лум и Гадарен — вие сами сте си изкопали ямата. Идеалните изкупителни жертви. Особено след като предишната нощ някой е пратил онези дубъли, напомнящи атентатора-камикадзе. Дори и да успеете да избегнете затвора или глобите, пострадахте от нещо по-лошо. Дискредитирани, вие изглеждате като глупаци.
— Хм, благодаря — измърмори Лум. Гадарен ме изгледа злобно, но си затрая.
— Значи Каолин е трябвало да се отърве и от Албърт — каза Пал. — Затова ли те взриви, стари приятелю? За да не отречеш, че си замесен? Доста грубо! Първо на първо, полицията гледа на убийството много по-сериозно, отколкото на избиването на тайфа дубъли.
— Все още не виждам особен смисъл в тази част — съгласих се аз. — А и какво изобщо му е направил горкият Албърт? Но следващото ниво съответства на всичко, което чухме днес следобед. Веднага след вестта за саботажа царица Ирена е разбрала, че всичко ужасно се е объркало. И затова е решила да излезе от играта по своя си начин и да остави вината да падне изцяло върху партньорите й вайс Колинс й Джинийн Уоммейкър.
— Освен това, тя ни остави доказателство, че Колинс е Бета — Добави палоидът.
— Именно. И точно тук следата би трябвало да свърши. С един прочут похитител и ползваща се с реномето на „извратена“ бизнесдама, уличени в пъклен съюз, който се е провалил. Така с един удар Каолин вижда сметката на всички, които е мразел — или просто се е дразнел от тях.
Спиралният голем на Бета кимна.
— И замисълът му щеше да проработи, ако не бяха снимките на Ирена и кадърното ти детективско разследване. Изненадващо кадърно, Морис.
Можех само да поклатя глава.
— Много мило, до последната дума.
Пал изтъркаля креслото си напред, за да разгледа образа.