„Не — продължих наум. — Ако професор Махарал се е промъквал в тази база, би изминал целия път скрито.“
Посочих с пръст към картата и наредих:
— Аватар, събери микросеизмичните данни за посочения субрегион. Използвай томографска корелация на Шулман-Ватанаби и потърси некартографирани, подземни коридори, свързващи това място с онова.
Военната разузнавателна програма, в която бях влязъл, си я биваше. Но въпреки това се запъна, неспособна или нежелаеща да се подчини:
— Детайлно сеизмично проучване на въпросния район е правено преди осем години. По това време не са съществували никакви подземни проходи на местата, които посочихте. Оттогава систематичната сеизмометрия в района бе ограничена до наблюдения за опити за проникване от неоторизирани лица. Не са били засечени никакви изкопни работи.
Така. Значи по времето на построяването на базата не е имало тайни тунели, както и никакви опити на външни лица да се промъкнат в нея. Може би не бях на прав път?
— Чакай малко. А имало ли е изкопни работи от базата навън?
Трябваше да перифразирам въпроса няколко пъти и да принудя аватара да провери записите на охранителната система за микротрусове и звукови вибрации в околните скални пластове.
— А районите на базата със сеизмична активност над нормалната?
— Няма необяснима активност, по-голяма от петнадесет процента над нормалната.
По дяволите. Толкова с тази идея. Лошо. А ми се струваше добра.
Канех се да се откажа… но в последния момент реших да продължа по същия курс още мъничко.
— Покажи ми всички места с най-висока активност и приемливи обяснения.
Картата на подземното съоръжение и района около него разцъфна с припокриващи се една друга разноцветни ивици, показващи върховите нива на звукова и сеизмична активност през последните няколко години.
— Ето там — посочих аз. Районът по периметъра се уголеми към мен, ограден от ореол в червено и оранжево. Обяснението беше приложено (подпечатано и със съответната дата) и обясняваше, че е била наредена текуща програма за сондиране с цел взимане на проби за определяне на качеството на подземните води.
Проверката в отдела за защита на околната среда на базата обаче не показа никакви данни от тези проби! И още нещо — въпросният район се оказа максимално приближен до Урака Меса.
Бинго.
„Така значи, Риту. Татко ти е хакнал военна охранителна система и е подправил обяснение за сеизмична активност. Единственото прикритие, което му е трябвало, за да изрови дупката си. Впечатляващо!“
Естествено, това все още означаваше, че е трябвало да копае навън от базата. Какво е направил, откраднал е минно оборудване ли?
Не, имаше по-добро обяснение. По-лесен начин да се свърши работата.
Помислих си дали да не проверя в инвентарните списъци на базата дали някой не е правил дребни кражби от голем-хранилищата и да е използвал суровите заготовки на войници, за да ги използва вместо миньори. Но онези инспектори, които Чен забеляза в оръжейната… сигурно точно в момента се ровеха в списъците. Можеха да ме забележат, ако се промъкнех в същата база данни, независимо колко е подсигурен порталът.
Значи по-добре да отида лично. Да видя къде ще ме отведе тази следа.
Понечих да се изключа, но се поколебах. Очите ми бяха приковани в красивите глобуси, реещи се над бюрото. Те отговаряха на вниманието ми, като подмамващо, похотливо, сладострастно потръпваха и се уголемяваха. Отново свързан с широкия свят, почувствах как той ме привлича, вика ме, изкушава ме с възможностите си…
Да се свържа с Клара и да я успокоя, че съм жив.
Да вляза в резервния носител на Нел.
Да се обадя на инспектор Блейн и да проверя какво ново по случая „Бета“.
Да проверя полицейските сводки и отчетите на застрахователните компании за опита за саботаж в „Универсални пещи“ и да разбера дали продължавам да съм „главен заподозрян“.
Да помоля Пал да прати цяла армия от чудесните си пакостливи дубъли, които да ми помогнат, когато навляза — истински й уязвим — в опасната територия.