Исках да направя точно тези неща, а и много други, когато най-напред помолих малкия дубъл-маймуна на Чен, да ми осигури сигурен достъп до мрежата. Но сега се отказах.
Обаждането на Клара би могло единствено сериозно да я замеси в моите действия и евентуално да съсипе кариерата й.
Носителят на Нел? Какво би могло да има, което да не знам? Всичките ми дубъли изчезнаха преди дни. Последният — саркастичният абаносов — бе превърнат в керамични чирепи във вторник около полунощ. Тъй като никой друг не можеше да знае как да получи достъп, проверката щеше да означава само загуба на време. И което е по-лошото, би могла да предупреди враговете ми.
Колкото до атаката в УП, обвиненията вече, изглежда, се насочваха другаде. Новинарските емисии показваха нападение — водено от Блейн — на хора, които разбиваха вратите на наскоро затворения смахнат бар в Стария град на име „Дъгоцветен салон“. Разнищваше се някаква зловеща и сензационна приказка за конспирации, двойна игра и ритуално самоубийство. Шокираща картина на кремирана жена, заобиколена от собствените й препечени дубъли, подобно на клада на някакъв викингски воин, потеглил към Валхала с ескорт от принесени в жертва роби.
Други образи показваха маестрата на „Студио Нео“ Джинийн Уоммейкър, която се, мъчеше да удари воайорските камери, които бръмчаха около елегантната й глава, като същевременно отричаше да има каквото и да било общо с конспирацията с крясъци: „Това е инсценировка!“
Думите й ме накараха да се засмея…
… докато се сетих какво означават те. Аз не бях единственият балама, или единственият човек, набеден да бъде виновникът. По целия град се сриваха репутации — от религиозни фанатици през движението за еманципация на дубълите до доставчици на перверзии като маестрата. И никой не споменаваше трите имена, които ме тревожеха най-много.
Бета. Каолин. Махарал.
В паметта ми завинаги бе запечатан споменът как платиненият голем внезапно се появява на пустинната магистрала, за да ми види сметката. Заради нещо, което зная? Или може би заради нещо, което бях на път да науча, вероятно свързано с бившия партньор и приятел на Каолин, с когото в момента враждуваше. Станало е така, че съм се озовал право в средата на отчаяна битка между двама побъркани гении. При това дори нямаше значение, че Йосил Махарал е мъртъв! В днешно време обикновената смърт не ти дава никакви гаранции. Всъщност направо усещах ръката на Махарал, протегнала се от гроба, за да продължи войната. Да принуждава магната да прибягва до отчаяни мерки.
Още повече, че Махарал бе помагал при изграждането на съоръжението, в което се намирах. Като се имаше предвид склонността му към подли номера, бащата на Риту може би бе заложил серия капани срещу непредпазливите. Особено ако стоиш на едно и също място прекалено дълго време.
По-добре да съм движеща се мишена. Колкото и да ми се искаше да се мотая и да чета новините, наистина вече бе време да тръгвам.
Сгънах правителствения чадор и го втъкнах в колана си, след което се насочих на изток по коридора, който бях видял на картата — тунел, който би трябвало да свърши след около сто й петдесет метра с голямо хранилище — следвано от масивна скала.
Само дето не беше просто хранилище.
Наистина, имаше рафтове, натъпкани с безброй военни части и инструменти, следвани от фризери, съдържащи стотици празни заготовки, все още само омесени и невпечатани, готови да бъдат използвани от президента и шапкарите — ако им се наложи някога да се крият тук.
Погледнато с невъоръжено око, всичко бе претъпкано.
Моите очи обаче не бяха невъоръжени. Разузнавателната униформа, която носех, разполагаше с чудни инфрачервени скенери, детектори и доплери, които показваха движенията и завихрянията във въздуха. Не бях експерт в използването на подобни приспособления, но не бях и безпомощен некадърник. Учех се, докато търсех. А и освен това бе ясно към коя стена да вървя.
„Сеизмичните аномалии са идвали някъде оттук.“
Не очаквах да видя някакви очевидни следи, но мястото се оказа съвсем чисто. Въпросната стена се покриваше от наредени един над друг заключени шкафове, зад които нямаше нищо друго освен съвсем естествен камък.
„Коя купа сено да избере магарето? — чудех се аз. — А дори и да избера правилно, как ще мина оттатък? И какво може да ме очаква там?“
Сензорите не показваха особени разлики между отделните шкафове. Никакви спадания в температурата, никакъв въздух, който да се процежда от другата страна. Никакви издайнически следи от топлина.