— Дай същината, по дяволите! — изкрещявам аз. Иначе рискувам да го слушам цяла нощ.
Призракът на Йосил се намръщва.
— Същината? Макар че копието-голем може много да прилича на оригинала, нещо винаги не позволява душата-дубликат да бъде винаги идентична… или да бъде преброена със статистиката на Бозе. Това означава, че тя не може да бъде кохерентно умножена, подобно на светлината в лазера. Тоест, не можеше, докато не открих как! Като започнах с великолепен копист. И то с точно необходимата податливост…
— Значи е като лазер и ти използваш мен двамата като огледало. Твоята роля каква е във всичко това?
Той се ухилва.
— Ти ще осигуриш чистата носеща вълна, Морис, тъй като си добър в това. Но субстанцията на душата, която усилваме, ще е моята.
Като чувам, това и гледам изражението на лицето му… о, той наистина има Смерш-Фокслайтнеров комплекс. Най-малко в четвърти стадий. Аморалност, параноя и дълбоко самозаблуждение. Най-лошо засегнатите могат да повярват на седемнадесет различни неща преди още да са закусили… и понякога блестящо излагат несъвместими идеи заедно на обед!
— Ами онази „богоравна“ част от тъпото име? — питам аз, без да очаквам отговорът да ми хареса. — Не е ли ненаучна? Дори мистична?
— Не бъди простак, Албърт. Това е метафора, разбира се. В момента нямаме думи, които да опишат онова, което ще постигна. То надхвърля съвременния език по начина, по който езикът на „Хамлет“ надхвърля бърборенето на шимпанзе.
— Да бе. Имало е слухове за подобен Нов век, откакто се помня. Машини за насочване на души и налудничави идеи хората да се качат право в рая. На вас двамата с Каолин ви досаждат с подобни глупости от десетилетия. И сега ми казваш, че в тях има зрънце истина?
— Да, въпреки че използвам истинската наука вместо фантазирането. Когато собствената ти Постоянна вълна стане Бозе-кондензат…
ДубЙосил прави пауза и вдига глава, като че ли е дочул някакъв звук. После поклаща глава и сякаш е готов да продължи с ентусиазираното обяснение на амбицията си да се превърне в нещо ново — нещо много по-голямо и добро от обикновените смъртни. Отваря уста…
… и в същия миг шумът прониква в подземната зала. Този път се чува ясно. Далечен тътен някъде зад каменната стена.
По панелите изригват предупредителни червени и кехлибарени светлини.
— Нарушители — обявява електронен глас. — Нарушители в тунела…
Във въздуха се появява видеоглобус и се уголемява, почерпил сила от нашето внимание. Вътре в него виждаме неясни фигури, маршируващи по мрачен коридор от непокрит варовик. Внезапни проблясвания се откъсват от оголената скала и разсичат една от фигурите на две, но останалите отговарят необичайно бързо, насочват оръжията си й взривяват скритите роботизирани пазачи. Скоро пътят е чист и те продължават твърдия си марш.
— Предполагаемо време на пристигане в този район — четиридесет и осем минути…
Сивият призрак на Махарал поклаща глава.
— Надявах се да разполагам с повече време, но и това ще ми стигне.
И се връща към апаратите си, забравил за разговора ни. Подготвя се да ме използва…
… „да ни използва“ — настоява Малкия червен.
… да ни използва като средство за издигане на душата си, усилвайки я до някакво грандиозно ниво на могъщество. Типичен гаден Смерш-Фокслайтнер. Болестта на побърканите учени.
Може ли това наистина да проработи? Ще успее ли призрак на един мъртъв професор да се преобрази в нещо, което няма нужда от органичен мозък и каквато и да била физическа връзка със света? Може би да се издигне толкова много, че животът на една нищо и никаква си планета да му се струва тривиален и отегчителен? Представям си как един такъв макро-Махарал просто се отправя сред звездите в търсене на приключения от космически мащаб. Което би било страхотно за мен, предполагам, стига само да се махне и да остави този свят на мира.
Но имам тревожното чувство, че дубЙосил има наум съвсем друг вид обожествяване. Много по-провинциално и дълбоко контролиращо.
Мнозина от хората, които познавам, няма да харесат онова, в което ще се превърне.
О, и процесът вероятно ще включва използването на „огледала“ на неговия… брациер. Какъвто и да е изходът, не мисля, че ще ми/ни (сив/червен) хареса особено да служим за превозно средство на Йосил за достигане на личната му нирвана.