След като известно време летяхме в мълчание, помолих Бета за чадор. Той измъкна един компактен модел от жабката и ми го подаде. Размърдах се на неудобното си място, надянах хололуминесцентното одеяние на главата си и пуснах кратък бърз отчет за станалото за времето от последния ми доклад. Не ми пукаше дали Бета подслушва. И без това вече знаеше всичко, което бе станало, откакто двамата с палоида напуснахме Храма на ефемералите.
— На кого ще го пращаш този отчет? — нехайно попита той, когато свалих чадора. До него светеше клавиатура, готова за въвеждане на всеки мрежов адрес. Пощенската кутия на шефа на полицията. Страницата на доносниците в „Таймс“. Или опашката от фенове й рекламна поща на един от голем-астронавтите, които в момента бяха на Титан и правеха проучванията си за ден-два, след което се разлагаха, за да спестят храна и гориво, докато следващата смяна не излезе от хранилището.
Зададох си същия въпрос. „Ако пратя шифрован файл до носителя на Албърт, няма никаква гаранция, че Бета няма да му закачи някой паразит-преследвач.
Тогава до Клара? Или Пал?“
Ако Бесните не бяха навредили на приятеля ми по време на цялата онази касапница, той сега сигурно беше в отвратително състояние — или бесен от загубените спомени на палоида, или в ступор, ако са му дали енфие на забравата. Както и да е, Пал не умее да бъде дискретен.
Тогава се сетих за един подходящ… при това с предимството, че това ще раздразни Бета.
— Инспектор Блейн от Асоциацията на предприемачите — казах на предавателното устройство, като гледах с крайчеца на окото си каква ще е реакцията на спътника ми. Бета само се усмихна и се зае с пултовете си, докато отчетът ми отиваше към получателя си.
— Прибави и копие от филма — предложи ми той. — Онези снимки на Ирена.
— Ще те уличат…
— В промишлен шпионаж клас Д. Дребна работа. Но не и в опита за саботаж! Можеха да пострадат истински хора. Снимките доказват, че Каолин…
— Все още не знаем дали е бил той. Защо да саботира собствената си фабрика?
— Заради застраховката? Като повод да отпише основно оборудване? Жадуваше да се справи с всичките си врагове — Гадарен, Уоммейкър, Лум и с мен.
Бях мислил за Каолин. „Какво има в Изследователския отдел, който искаше да унищожи? Програма, която не би могъл да прекрати по друг начин… освен ако не бъде унищожена от нещо, което е извън неговия контрол?
Или нещо, което не е искал да разгласява?“
Бях научил от първа ръка за откритието — голем-подмладяването, — което ми даде този допълнителен, изпълнен със събития ден. Да предположим, че бях останал лоялен към Каолин заради това и му бях занесъл филма. Щеше ли наградата ми да бъде още един ден съществуване? Предполагам, че ми личи, че никога не съм се изкушавал за това. Да мислиш, че си заменим, когато си от глина…
Но все пак защо да се потиска новата технология? За да се продават все така много заготовки ли?
Не е задължително. Печките, фризерите и впечатващите устройства са скъпите неща, а продажбите им вече спаднаха. Говореше се също за „консервация“ — как можем да изчерпим най-добрите залежи глина за едно-две поколения. Какво би било по-доходоносно за УП от това да действат отговорно… и да спечелят милиарди… от производството на възстановители? А и да предположим, че все пак беше успял да унищожи всеки дубъл в Изследователския отдел. Информацията за откритието пак щеше да излезе наяве — въпрос на време е.
Но все пак той трябваше да има причина. Но още не проумявах каква е.
— Филмът би ме реабилитирал, теб също — подтикна ме Бета и посочи един слот в контролния панел. — Имам скенер. Просто го пъхни в него и го прати.
— Не — предпазливо отговорих аз. — Още не.
— Но Блейн ще може да получи копието само след секунди и…
— По-късно. — Усетих как приближава още един от онези странни пристъпи на главоболие — кратка, но интензивна дезориентация, съпроводена с гадене и клаустрофобични усещания, сякаш съм не тук, а затворен на някакво друго място. Може би бе страничен ефект на удълженото ми съществуване. — Наближаваме ли?
— Последните следи от волвото са някъде тук. — Бета посочи един широк завой на пътя. — И след това — нищо. Така и не се е появило в обсега на следващата камера. Обикалях и търсих следи, но Албърт е изключил транспондера на колата, нахалникът му с нахалник. И ако е бил истински, значи не е имал идентификатор на веждата. Направо съм в чудо.