— Освен ако…
— Да?
— … не е тръгнал с резервен в багажника.
— Резервен ли? — Бета се замисли. — Дори й да не е изпечен, идентификаторът му би трябвало да отговори, ако излъчим приблизително същия код. Страхотно. Нека само прочета твоя идентификатор за сравнение…
Той протегна ръчния скенер. Имаше логика — ако Албърт бе взел резервен, той би могъл да бъде от същата фабрична партида, от която съм и аз. Близки кодове, освен ако не ги промениш. А Албърт често го мързеше да си прави труда.
— Добра идея — отговорих аз, но се дръпнах от скенера. — Само не играй номера. Вече прочете кода ми. Усетих го, докато се качвах.
Бета пусна обичайната си усмивка.
— Дума да няма. Малко параноя ти пасва, Морис.
„Не съм Морис“ — помислих си. Но протестът, който ми се струваше така изпълнен с гордост във вторник, днес ми тежеше.
— Да видим дали ще успеем да намерим резервния — промърмори пилотът и се обърна към инструментите си. Небециклетът мощно подскочи.
„Явно е доходно да си пират. Дори след като врагът е разбил цялата му незаконна империя, Бета все пак разполага с достатъчно скътано имущество, щом оставя резервен дубъл, да кара такива стилни машинки.“
— Намерих го — обади се Бета. — Резонансът е… по дяволите! Колата е тръгнала на изток, към пустошта. Защо Албърт ще тръгне да прекосява страната с волво?
Свих рамене. Нямах никаква представа. Междувременно сигналът се усилваше. Подобно засичане от далечно разстояние би било немислимо в града, когато си заобиколен отвсякъде с дубъли и идентификатори.
— Внимавай, районът е пресечен — предупредих го аз. В по-ниските райони дори не стигаха лунните лъчи. Бета остави управлението на автоматиката — компютрите и софтуерът са най-добри в това да изпълняват прости процедури с върховна прецизност. Минута по-късно двигателите изреваха, небециклетът се раздруса и кацна в тесен каньон. Предният фар осветяваше разбита наземна кола. Не толкова лошо смачкана, колкото колата на Махарал, но определено напълно извадена от строя.
„Как е станало това? Възможно ли е в крайна сметка Албърт да е мъртъв?“
Трябваше да изчакам Бета да отвори капака и да излезе пръв със скенера си, след това го последвах и се уверих, че няма истински тела. Значи Албърт или бе тръгнал пеш оттук, или го бяха взели. Добре. Не изгарях от желание да погребвам създателя си.
— Цялата електроника е отишла по дяволите. Използвано е някакво пулсово оръжие, — отбеляза Бета. — Доколкото мога да преценя, преди почти два дни.
— И оттогава никой не е забелязал колата. — Погледнах нагоре. Каньонът бе съвсем тесен.
— Ето го и резервния. — Капакът на багажника шумно изскърца при отварянето и разкри малка преносима пещ и отворена КерамОпаковка. Тялото на голема така и не бе активирано. Вместо да се разтече, то се бе спекло като корозирала глинена статуетка, разпукала се от жегата и сушата. Латентен живот — потенциален Албърт, — който никога не бе имал шанса да стане или да пуска сардонични забележки за иронията на битието.
Под светлината на фара видях дълбок разрез в основата на гърлото на дубъла. „Малкото записващо устройство, което инсталирам във всеки сив. Някой го е извадил. Само Албърт би могъл да знае, че съществува.“
Бета, който оглеждаше с фенерче вътрешността на купето, изруга.
— Къде се е дянала? Някой да не би да ги е взел? Да не се е опитвала да стигне…
— Тя ли? И пътник ли е имало?
Вместо досегашната сърдечност в гласа на Бета се долавяше презрение.
— Винаги си две крачки назад, Морис. Да не си мислиш, че ще тръгна да се мотая чак дотук само заради липсващия ти оригинал?
Мислех бързо.
— Дъщерята на Махарал. Тя нае Албърт да разследва смъртта на баща й… Албърт трябва да е тръгнал с нея да огледа мястото на катастрофата. Или…
— Продължавай.
— Или към мястото, откъдето Махарал е бягал, когато е загинал. Място, което Риту е знаела.
Бета кимна.
— Само не мога да разбера защо Морис е тръгнал лично. При това маскиран. Да не би да е знаел, че къщата му е под прицел?
Имах отговор и на този въпрос от начина, по който се чувстваше Албърт, докато ме бе правил. Самотен, уморен, замислен за Клара, чийто батальон участваше в платена война не много далеч оттук.
— А ти какво знаеш за убийците? — смених темата.