— Аз ли? Нищо.
„Напротив, знаеш! Може би не цялата история. Но имаш подозрения.“
Време беше да се действа внимателно.
— Във вторник, след нападението на Блейн срещу Телър Билдинг, срещнах един разпадащ се жълт в отпадъчната тръба на гърба на сградата. Доста убедително приличаше на теб и каза, че могъщ нов враг е завзел производството. След това поиска да ида „при Бетзалел“… и да пазя някого на име „Емет“… или може би да пазя „емета“. Можеш ли да ми обясниш каква означава това?
— Жълтият е бил отчаян, Морис, щом се е обърнал към теб с молба.
А, познатият арогантен Бета. Но сега печелех време и се оглеждах за в случай, че нещата тръгнат зле.
— Тогава бях прекалено уморен, за да мисля върху казаното. Но въпреки това думите ми звучаха познато. И тогава се сетих. Свързани са с оригиналната легенда за голема от шестнадесети век. Казват, че рави Леов от Прага създал могъщо същество от глина, за да пази евреите в града от гонения. „Емет“ е свещена дума, записана на веждата на съществото или поставена в устата му. На иврит тя означава „истина“, но може и да означава „източник“ или извор — изобщо всяко нещо, което излиза от някакъв корен.
— И аз съм ходил на училище, да знаеш — прозина се Бета. — А Бетзалел пък е друг равин създател на големи. И?
— И — кажи ми защо така усърдно търсиш следите на дъщерята на Йосил Махарал.
Той примигна.
— Имам си причини.
— Не се и съмнявам. Отначало си помислих, че искаш да я отвлечеш и да я ползваш за образец за пиратските си копия. Но тя не е федомазохистична жена-вамп като Уоммейкър с изградена клиентела. Риту е хубава, но с голем-технологията физическите атрибути са нещо тривиално. Личността — уникалната Постоянна вълна — прави образците различни един от друг. — Поклатих глава. — Не, ти следиш Риту, за да намериш източника. Баща й. Да разбереш що за тайна е уплашила Йосил Махарал толкова, че да го накара да побегне през пустинята в понеделник през нощта. И същата тази тайна го е преследвала и накрая го е убила.
Възнаграден само с мълчание, продължих да настоявам.
— В каква игра участваш? По какъв начин се вписваш ти между Махарал и Енеас Каолин…
Големът на Бета отметна глава и се разсмя.
— Просто се мъчиш да се добереш до нещо. А всъщност нямаш никаква следа.
— Нима? Тогава обяснете, велики Мориарти! Какво ще ти навреди да ми кажеш?
Той, се загледа в мен за момент.
— Да направим размяна. Ти пращаш снимките. Аз ти разказвам историята.
— Снимките на Ирена? От „Дъгоцветния салон“?
— Знаещ кои снимки имам предвид. Прати ги на инспектор Блейн. Той знае, че са у теб, от доклада ти. Прати ги и потвърди, че ти си ги пратил. После ще говорим.
Сега бе мой ред да замълча. — „Спаси ме от покрива, за да проследим истАлбърт… а чрез него“ — и Риту Махарал… и така да стигне до тайното убежище на баща й.
Вече няма нужда от мен, освен да пратя снимките.
— Искаш аз да ги пратя… за да изглежда правдоподобно.
— Ти я имаш тази правдоподобност, Морис. Даже повече, отколкото си даваш сметка. Независимо от левашките опити да ти бъде погоден номер, никой от важните клечки не те смята за вероятния саботьор. Снимките окончателно ще решат въпроса, ще те оневинят…
— Теб също!
— И какво от това? Те ще уличат Каолин. Но ако ги пратя аз — е, кой ще повярва на прочутия пират? Всички ще кажат, че съм ги подправил.
Това обясняваше защо Бета просто не ми бе отнел филма досега. Но търпението му се изчерпваше.
— Познавам те, Морис. Мислиш си, че това ти дава предимство. Но не се осланяй прекалено много на него. Имам по-големи грижи.
Предадох се.
— Значи в замяна на малката правдоподобност на теорията, че Каолин сам е саботирал фабриката си, ти ще ме светнеш донякъде с ненужна информация, която не след дълго ще изчезне заедно с тялото ми. Не е кой знае каква сделка.
— Тя е единствената, която ти предлагам. Поне прословутото ти любопитство ще бъде задоволено.
Адски е неудобно да имаш враг, който те познава толкова добре.
Не ме изпускаше от поглед и гледаше да съм в обхвата на по-младите му й по-силни ръце.
— Никакви съобщения — предупреди ме Бета и отвори слота на четеца-скенер. — Само пращаш, потвърждаваш и се изключваш.
Избра пощенската кутия на Блейн в щаба на АП. Един от екраните попита: „Потвърдете идентификацията на изпращача“. И се появи една-единствена цифра: