6
Прекалено бързо за съзнателна мисъл, импулсивно набрах отговора:
4
Устройството отговори с 8… й аз натиснах 3.
По този начин продължи още дълго, поне двадесетина пъти. Чувствах се, сякаш отговарям съвсем произволно. Разбира се, че не беше произволно, а вид кодиране, което е много трудно за пробиване или подправяне, тъй като се базираше на частично копие на персоналната Постоянна вълна на Албърт, която Блейн пазеше в твърдо изпечена керамика — шифровъчен ключ, който можеше да се използва многократно. Всяка отделна поредица от въпроси и отговори би могла да бъде различна и уникална, но въпреки това да показва висока корелация между личността на изпращача…
… при положение че нямаше значение, че съм франки! Нито пък че бях превъзбуден, уплашен и ужасно подозрителен. Всъщност се изненадах, когато на екрана се появи „Прието“ без никакви необичайни забавяния. Спиралният дубъл на Бета изсумтя одобрително.
— Добре. А сега излез.
Подчиних се, без да откъсвам очи от малкия пистолет — един от пръстите му, изваден и насочен към мен, готов да стреля.
— Бих искал да остана и да си поговорим, както ти бях обещал — каза деветопръстият голем. — Но вече и без това ми изгуби достатъчно време.
— Имаш ли някаква определена посока наум?
Без да сваля оръжието си от мен, той се качи в небециклета.
— Открих двойка следи, насочващи се на юг. Имам доста добра идея накъде са тръгнали. Ти само ще ме забавиш.
— Значи няма да ми обясниш за Махарал и Каолин?
— Ако ти кажа още нещо, ще трябва да те застрелям срещу нищожния шанс някой да те открие и да те спаси. Излиза, че оставаш с празни ръце — както винаги. Ще те оставя да се стопиш в мир.
— Страхотен жест. Длъжник съм ти.
Усмивката на Бета показа, че е разбрал какво имам предвид.
— Ако изобщо има значение, не аз се опитах да убия оригинала ти, Морис. Съмнявам се, че е бил и Каолин. Всъщност надявам се истинският ти аз да оцелее след онова, което се очертава да се случи.
Което се очертава да се случи. Каза го нарочно, за да ме подразни. Замълчах си, за да не му давам повод да злорадства. Единствено действието би могло да свърши някаква работа сега.
— Сбогом, Морис — каза дубБета, затвори стъкления похлупак и включи двигателя. Отстъпих назад, като мислех трескаво.
Какви са възможностите ми?
Все още можех да изчакам и после да запаля горивото на волвото и да се надявам, че ще привлека нечие внимание преди да стана на кал.
Не. Ще изгубя следите му. Причината, поради която живея.
Небециклетът вдигна облак прах в тесния каньон. ДубБета ми махна с ръка, след което обърна приличащата си на тирбушон глава към панела за управление.
Това беше моят знак. В последния миг, докато харлито се готвеше да се издигне върху трите си огнени пилона, се затичах напред и скочих.
Болеше, разбира се. Знаех, че ще боли.
46. Пълно изпичане
Риту все още трепереше в ръцете ми и си връщаше самообладанието след насилието, на което я бе подложил врагът ми — беше я завързал за копира въпреки желанието й. Искаше ми се да я разпитам за подробности. Да разбера защо и как Бета (ако онова наистина бе копие на знаменития похитител на дубъли) я бе открил в сърцето на строго охраняваната военна база.
Преди да започна обаче, откъм редиците скоростни пещи се разнесе серия високи тонове, обявяващи появата на следващата партида военни дубъли; те се плъзнаха напред червени и горящи от прясно запалената ензимна катализа — специални модели, които бяха държани тук с разходи на данъкоплатците, празни и готови да бъдат впечатани с душите на запасни воини като Клара, но сега отвлечени от известния престъпник по причини, за които не се досещах.
Ако бяха само един или двама, бързо щях да се справя с тях. Дори и военните големи са напълно безпомощни през тези първи мигове след излизането от активиращата пещ. Но един бърз поглед към пътеката между редицата извисяващи се машини показа, че са много — десетки, вече започващи да се изправят на треперещите си крака… крака като стволове на дървета… и разкършваха ръце, способни да смачкат малък автомобил. Само след мигове очите им щяха да се фокусират върху нас с Риту. Очи, запалени с някаква цел, с която не исках да имам нищо общо.