Не ме бива с метафорите. Нима долавям други хора? Други души извън подземната лаборатория?
Това е сурово, ужасяващо усещане. Напомняне за нещо, което всички ние потискаме през повечето време, защото от него ни боли.
Пълната самота на индивидуалността.
Чуждостта на другите.
И на самата Вселена.
— Истинският двигател е удоволствието — продължава дубЙосил, докато нагласява настройките за перфектна синхронизация. — Вземи например развлекателната индустрия от миналото, когато сме били само с едно тяло. Хората са искали да гледат каквото искат, когато искат. Заради тези искания се появила аналоговата видеолента — три десетилетия преди дигиталните технологии да бъдат готови да свършат работата както трябва. Нелепо, недодялано решение с използването на магнитни глави и шумни движещи се части. И въпреки това видеоуредбите са се продавали с милиони. За да могат хората да копират и да гледат каквото си искат.
Това не ти ли напомня за съвременното дублиране, Морис? Тромава, тежка индустрия, доставяща стотици милиони объркани глинено-аналогови устройства по целия свят, всеки ден. Сложността! Ресурсите и движението на парите! И въпреки това хората плащат с удоволствие, защото това им позволява да бъдат където си поискат, когато си поискат.
Баснословна, претенциозна индустрия, за която добрият ми приятел Енеас Каолин разчита, че ще продължи да съществува завинаги.
Но тя скоро ще стигне края си, нали, Морис? Защото най-сетне са направени решаващите открития. Също както дигиталният запис в крайна сметка победил аналоговия. Както реактивният самолет задминал коня. След като приключим с това тук, нещата вече никога няма да бъдат същите.
Махалото се люлее, ритмично разрязва моята/нашата усилена Постоянна вълна, и с всяко преминаване откъсва сложни хармонии от нея. Скоро дубЙосил ще се качи на платформата и противната му личност ще започне да попива цялата складирана мощност, ще я опитоми и ще яхне лъча към божествеността.
Ако се случеше само това, с радост бих му помогнал да се случи. Аз съм еднодневка — всеки голем го знае. И както мразя призрака на Махарал заради безчувственото му самодоволство, научното чудо на експеримента му би могло да направи саможертвата ми да изглежда почти оправдана. В един план зная, че той е прав. Човечеството е отмервало времето, потънало в оргията на собственото си усложнение, пилеейки огромни ресурси за удовлетворяване на капризи, лишени от особен смисъл.
Да, той е направил някаква грешка. Егото ми не е изчезнало, както бе планирано. Вместо да остави единствено съвършения образец за копиране — здравия корен, към който да закрепи болната си душа — моето чувство за идентичност сякаш расте и се разширява с всяка изминала минута, по начини, които вече не изглеждат болезнени, а по-скоро близки до сладострастно блаженство.
И за първи път си помислям… че това може и да не е лошо. Всъщност…
Всъщност Започвам да се чудя. Кой е в най-добрата позиция да използва машината, когато тя най-накрая достигне до пълна мощност? Нейният откривател? Онзи, който разбира принципите й?
Или онзи, който съществува вътре в непрекъснато растящата Постоянна вълна? Онзи, който я прави възможна по силата на таланта си да прави добри дубликати? Онзи, който, така да се каже, е роден за нея?
Разбирането на теориите се надценява. А и докато ние/аз се увеличаваме, растем и се разпростираме, започвам да чувствам знанието на Махарал, подобно на бързо премятащи се библиотекарски фишове, достатъчно близки, за да бъдат прочетени…
Кой казва, че той трябва да е ездачът, а аз конят?
Защо да не си сменим местата?
51. Покривна съдба
Малко е трудничко да се движиш, когато около половината от тялото ти липсва или се разпада.
Разбит, изгорен и смален, мога само отчасти да движа единия си крак, но успявам да се изтегля до кабината и се навеждам напред, за да натисна всички бутони, до които мога да стигна… Търсех радиото, за да излъча зов за помощ. Но след няколко окуражаващи бибипкания и примигвания по някакъв начин включих автопилота!
— Процедурата за аварийно излитане активирана — обяви глас, достатъчно висок, за да премине през обгорените ми уши. Двигателят се включи и тялото ми се разтресе. — Затварям, капака. Пригответе се за излитане.