ИстАлбърт Започва Да Разбира! Ще Му Помогна Преди Махалото Да Направи Следващия Си Мах.
Той Така И Така Умира. Когато Види Какъв Е Залогът, Ще Направи Онова, Което Трябва.
Колко Добре Ще Бъде Създателят Ми Да Се Присъедини Към Мен В Най-Подходящия Миг!
Това гръмотевично разтърсване, подобно на пяната на огромна вълна, бе само повърхностният пласт на титанично прехвърляне. Изкрещях и стиснах с ръце главата си, когато събитията от няколкото дни наводниха разнебитения ми мозък през неизолирана, незащитена връзка. Насред безредните крясъци бяха и ключовите данни…
… какво се е случило със сивия ми дубъл, който изчезна в имението на Каолин във вторник. Подсилен и умножен милиони пъти, сега той бе част от огромната машина, чиято ужасяваща цел започваше да ми се изяснява…
… и кой подпали дома и градината ми, подивелият дубъл, който е убил собствения си оригинал. Същият, който бе яхнал махалото и крещеше. За част от секундата разбрах защо… и какво означава да бъдеш „котва“…
… и какво ми се предлага…
… и на каква цена.
Нашите Модели Се Комбинират. Независимо От Объркания Си Мозък, истАлбърт Възприема Моето Ново Виждане. С Растящо Благоговение Той Усеща Душевното Пространство И Неговата Девствена Красота, Едва Докосната От Няколко Мънички Водорасли По Крайбрежието.
Вгледай Се По-Дълбоко, Албърт. Виж Как Душевното Пространство Се Появява От Безграничните Възможности На Морето На Дирак. Прекарало Десет Милиарда Години В Сън, То Очаква Същността, Която Може Да Наблюдава. Някой, Способен Да Огъне Всички Квантови Вероятности С Финес, Неподозиран От Теоретиците…
Спри!
Всички Тези Технобрътвежи Са На дубЙосил! Докато Спектърът Му Разрязва Постоянната Вълна, Той Продължава Да Се Опитва Да Наложи Гледната Си Точка За Божественост.
Колко Маха Остават Преди Двубоят Ни Да Разпердушини Всичко?
Решението Зависи От истАлбърт.
Решавай! — Казвам На Малкия Органичен Човек, Какъвто Бях Навремето. — Решавай Веднага!
Мислите ни не бяха в синхрон. Времето течеше по различен начин в онази променена и усилена версия на „мен“. Гласът й прииждаше и се оттегляше на вълни. Трябваха ми няколко интензивни секунди на инструктаж преди по-бавният ми органичен ум да започне да схваща основните линии — великолепното откритие, направено от гениалния баща на Риту. И планът му да дострои арката на живота на вида ни.
Колко пъти съм отминавал с презрение всички онези мистици, приемащи думата, „солистика“ буквално! Те виждаха отвъд баналната ни способност да живеем успоредни животи косвената надежда — или ужас, — че човечеството е пресякло някаква граница, предполагаща нова съдба. И на мен ми се предлагаше да играя ключова роля в най-великото събитие от Големия взрив насам!
За да я поема, трябваше просто да умра.
Нима Това Така И Така Не Се Случва? Просто Го Приближи С Няколко Минути — подканих се аз.
Грабни Каквото Ти Попадне. И Сопа Ще Свърши Работа.
Олюлявайки се, забелязах на намиращата се недалеч конзола остър молив.
Преди още да го пожелая — а може би и не съм — той бе в ръката ми и острието му доближаваше дясното ми око.
Един силен натиск и щеше да се роди новата ера.
— О, Господи! — изстенах аз.
И веднага от устата ми в отговор се разнесе собственият ми глас:
— Да. Тук Съм. И Бъди Сигурен, Това Ще Ми Послужи Добре.
63. Събуди съвестта…
Легнал на студения каменен под — мразовитото утро нахлуваше през отвора, — вдигнах единственото си оръжие — извития и изпечен крак, който бях откъртил от собственото си тяло.
Имах право само на един опит.
Когато на екрана светна надпис ГОТОВНОСТ, от ракетната установка се чу изщракване.
Натрапчивият глас, който ме доведе дотук, бе изчезнал. Почувствах се малко самотен без публика, която да гледа усилията ми.
„Започва се“ — помислих си. Единственият ми функциониращ крайник — ръката — затрепери с цялата си сила и аз хвърлих…
64. … на краля
Върхът на молива приближаваше окото ми. Изстенах проклятие и почувствах бързо окуражаване от намиращата се наблизо божествена машина. Един-единствен тласък и щеше да се роди новата ера, която щеше да сбъдне безброй отчаяни мечти.