Не, няма.
Натискът в гърдите ми изчезна също тъй внезапно, както се бе появил. Треперех, пред очите ми причерня. За малко да изгубя съзнание. Но не можех да се отказвам точно сега. Не и след като бях свидетел на примера на нещастния зелен.
„Мога да направя всичко, което мога да направя.“
Стиснах зъби, изкрещях и с всичка сила стоварих стола.
65. Готов да станеш на скала…
Успях ли?
Лежах в трескаво очакване на резултата от хвърлянето на бившия ми крак върху рампата за изстрелване. Минута по-късно изпаднах в екстаз, когато машината спря, като застена и се заоплаква. ПРОЦЕДУРАТА ПО ИЗСТРЕЛВАНЕТО ПРЕКЪСНАТА — обяви малкият дисплей.
Но триумфът ми бе краткотраен. Съобщението бе последвано от второ, което ми хареса много по-малко.
НАЧАЛО НА ПОПРАВКАТА — изписа се надписът и половин дузина роботчета се появиха от недрата на машината. Забързаха като мравки-работнички към източника на проблема и започнаха да дърпат и теглят някогашния ми керамичен крайник. Два от роботите задействаха малки режещи лазери.
А през това време първата ракета бръмчеше в дъното на рампата. Можех направо да се закълна, че изглеждаше изгаряща от нетърпение.
Макар че ми беше още по-трудно да се движа, се опитах да се придърпам с единствената си ръка по-близко. Може би щях да успея да разсея роботите, като им се разкрещя или да блъфирам с гласова команда…
… но от гърлото ми излезе единствено някакво дрезгаво грачене. Е, в края на краищата вече си бях същинска развалина.
Можех само безпомощно да лежа, да гледам и да се чудя. „Защо Бета ще иска подобно нещо? Вярно, терористичният акт ще разсее властите за известно време и ще престанат да душат по бледите на знаменития похитител на дубъли. Могат дори да забравят и за прионната атака в «Универсални пещи»…“
Но въпреки всичко нямаше никакъв смисъл! Само пълен идиот ще заложи всичко на предположението, че ченгетата никога няма да се усетят. Има хиляди начини да оставиш неволно следи след себе си, независимо колко внимателно пипаш, а и това изобщо не приличаше на почерка на Бета.
А можеше и да не е той. Един детектив винаги трябва да бъде готов да преразгледа или отхвърли работните си хипотези.
Тогава? Ако пилотът на харлито не беше Бета, кой би могъл да бъде?
Някой, стремящ се да последва Риту Махарал и да разбере какво става във вилата на баща й.
Някой, който подозрително лесно успя да открие останките от волвото в пустинята.
Някой, който явно добре познаваше Бета, за да имитира маниерите на върховния ми враг, и който освен това знаеше всичко случило се при царица Ирена.
Някой, който бързо е научил за срещата, която двамата с палоида уредихме в Стария град с Пал, Лум и Гадарен… някой, който се оказа изненадващо добре подготвен.
Изглежда, имаше само едно разумно обяснение как двамата с „Бета“ успяхме да избягаме от атаката на Бесните срещу тайния апартамент на Пал. От нас се очакваше да се измъкнем. Всичко е било нагласено предварително, и оттук — и подходящият момент да се появи отново с летящата си машина. Това вече ми бе ясно, но едва сега…
Примигнах, въпреки че единият ми клепач вече се откъсваше. Чувствах, че съм много, много близко до отговора.
Всъщност…
Сплесквах се. Вече имаше ли изобщо някакво значение? Когато ракетите излетяха, хората в града — а може би и целият свят — нямаше да ги е грижа особено за подробностите. А единствено за собственото им оцеляване.
Оставаше още съвсем малко време.
ПОПРАВКАТА ЗАВЪРШЕНА 80% — изписа дисплеят.
Е, какво пък.
Знаех, че имам начин да се размина със срещата — да престана да се съпротивлявам на настоятелния зов на рециклиращия контейнер. Смиването щеше да бъде истинско облекчение.
Време бе да се превърна в безформено леке на пода.
Подготвих се да се откажа…
И задържах, когато кехлибарените думи високо над мен се смениха с мигащи червени.
ХАРДУЕРНА ПОВРЕДА В КОМАНДНИЯ ИЗТОЧНИК.
Дисплеят изглеждаше някак си възмутен, докато продължаваше да докладва.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВРЪЗКАТА НЕВЪЗМОЖНО
ОТМЯНА НА СЕРТИФИКАТИТЕ НА ИЗСТРЕЛВАЩИТЕ КОДОВЕ
НАПОМНЯНЕ: ПРОТОКОЛИТЕ ИЗИСКВАТ ПОВТАРЯНЕ НА ВИСОКОПРИОРИТЕТНА ПРОВЕРКА ПРИ НАСОЧВАНЕ НА ОРЪЖИЕТО ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНАТА БОЙНА ЗОНА