Выбрать главу

Той може би се нуждае от малко окуражаване точно в този момент. Какъв подход ще използваш?

Смяташ да го сгълчиш да не се въргаля там в праха и да гледа как харлито отлита, чувствайки се победен и готов да свърши?

Е, тогава опитай да имитираш моя пророчески тон и го гледай само как реагира тоя зелен!

Освен за това, че Клара никога няма да научи цялата история… и сега лошите ще победят.

О, Господи. Що за досаден вътрешен глас го каза това последното? Що за заяждане? Ако можех, щях да го изхвърля! Я млъквай и ме остави да умра на спокойствие…

И к’во, ще си лежиш там и ще ги оставиш да се измъкнат, така ли?

Мамка му. Не трябва да обръщам внимание на някакъв си вманиачен ъгъл на душата на евтин голем, родил се по погрешка като франки… станал призрак… който всеки момент ще се превърне в смиващ се труп.

Кой е труп? Говори за себе си.

Страшно остроумно. Точно така — говори за себе си. И колкото и да се мъчех да не обръщам внимание на тъпичкия гласец, се случи нещо изненадващо. Дясната ми ръка се раздвижи и се вдигна…

О, добре. Може и да стане.

Разпердушиненият зелен се размърдва! И просто за подсигуровка ти ще продължиш да му досаждаш по време на дългото му пълзене в пещерата, след това по време на катеренето нагоре по стълбите и така нататък.

Само не преувеличавай ролята на това дразнене — нито пък на осъществяването, предизвикано от присъствието ти като наблюдател. Тези неща имат много по-малко значение от физическото действие в „истинския“ свят на причината и следствието. Зеленият би могъл да извърши всичко това и без твоята/моята/нашата намеса!

Няма значение. Ще го направиш и ще го вбесиш. Това може да помогне да бъдат спасени милиони животи и да отклони Постоянната вълна към друга съдба. Така че непременно действай.

Сега може би ще се върнеш няколко часа назад до момента в апартамента на Пал и ще прошепнеш на зеления да обърне глава и да се заслуша в решителния момент. Може би… о, разбира се, че ще го направиш.

Винаги се месиш още от самото начало. Това е част от научаването. От ставането.

Обратно в орто-момента — минал е още един мах, подобно на тиктакане на гигантски часовник. Изненадващи резонанси разбъркват Постоянната вълна, пораждайки загриженост у двамата изпаднали в пат противници. Навсякъде амплитудите на вероятността рухват като квантови плочки за домино.

Битката е приключила. Тя вече не е под техен контрол.

За Йосил новината е гибелна. Ракетите може изобщо да не бъдат изстреляни! Няма да има дъжд от вируси, който да покоси милиони и да нахрани брациерния лъч, когато пристигне там. Реейки се над града, той ще ожъне само трохи. Няколкото хиляди, които умират всеки ден, ще открият, че отвъдният свят няма нищо общо с онова, на което са ги учили в черквата! Но Йосил е отчаян, защото такова мижаво подкрепление никога няма да даде на брациера силата, от която се нуждае, за да се превърне в духовен бегемот, способен да подчини душевното пространство на могъщата си воля.

Други се намесват в крамолата.

Докато брациерът набира мощ за изстрелването си, органичното тяло на истАлбърт се люлее по оста на лъча, като котва, влачена от надигащата се буря…

… когато пристигат Риту и Бета, най-накрая обединени в решимостта си, решени да го изблъскат, а може би да му направят нещо още по-лошо.

Зная, че си любопитен да проучиш сложната, измъчена душа на Риту. На всяка цена използвай новите си умения за възприемане. Скоро ще видиш престъплението, което задейства нейната трагична роля…

… причината защо нейният синдром толкова много прилича и превишава същия синдром, от който страда и Йосил.

Не са само гените, а и травмата, който изживяха и двамата много отдавна, когато изцяло отдаденият на работата си баща се опита да използва хитроумна нова технология да поощри и подбуди развиващия се детски мозък на дъщеря си, впечатвайки таланти от една обичаща душа към друга.

Подобно на свирене на музика за плода в утробата — така си го е представял горкият Йосил — безобиден дар от едно поколение на друго — за съжаление преди някой да има представа за уникалността на индивида и ортогоналността на душата. Преди да станат известни ужасните поражения. Преди подобни неща да бъдат обявени извън закона.