— Тоест към мен — каза Пал. — Налудничавите типове не ме дразнят. Дори си падам по тях!
— Сходните неща се привличат — промърморих аз, с което си спечелих кратък злобен поглед от страна на Гадарен.
— Да де, и върхът на всичко беше, когато получих две запитвания от организации, които по принцип не се понасят. Подуших нещо гнило и се опитах да се обадя на Ал, но той не ми обърна внимание. Бил прекалено зает. Така че се заех да намеря някой друг, който би могъл да осветли малко въпроса… и попаднах на теб.
— На мен ли? Вече ти казах, тези истории не се връзват с нищо, което помня.
— Вярвам ти. Нямаш ли някакви идеи? Какво ти идва наум?
— Защо питаш мен? Аз съм просто един зелен, не съм екипиран с аналитични способности.
— Е, но не си позволил това да те спре! — засмя се Пал.
Намръщих му се, но знаех, че е прав. Не бих могъл да откажа да поумувам върху случая, дори и да съм трето качество.
Обърнах се към Гадарен и Лум.
— Ако го погледнем от ваша гледна точка, налице са няколко възможности. — Вдигнах единия си пръст. — Първо, може да стоя тук и да лъжа. Ал би могъл да има някаква основателна причина да иска да измъкне две раздразнени обществени организации на преден план пред очите на публиката, да раздуха скандал и после да заяви, че не го е направил.
— Стига — поклати глава Пал. — Това е от нещата, които аз бих се опитал да направя. Но чувството за хумор на Албърт е толкова, колкото на някой съдия.
Незнайно защо обидата ме накара да се усмихна. Да, горкият Морис Трезвия.
— Е, тогава може би някой се опитва да му погоди номер.
Някога в миналото престъплението и преследването се въртели около доказване или разбиване на алибита. Ако успееш да докажеш, че по време на престъплението си бил някъде другаде, това значи, че не си го направил ти. Проста работа.
Алибито започнало постепенно да губи тежестта си в киберепохата, когато безброй големи и малки обири преразпределяли милиарди долари, а извършителите стояли приведени над отдалечени компютърни екрани и се тъпчели с кофеин, докато пращали електронните си слуги да правят ударите си в предполагаема анонимност. За известно време изглеждало, че обществото кърви до смърт от безбройните рани… докато редът не бил възстановен и повечето от оцелелите киберманиаци или влезли зад решетките, или пораснали.
Днес местоположението на протоплазменото ти аз няма почти никакво значение. Престъпността е въпрос на възможност и желание. Трудно можеш да извадиш ефективно алиби.
— Интересно, че излизаш с подобна идея — отбеляза Пал. — Същото си помислих и аз, докато гледах сутрешното нападение срещу леговището на Бета — добра работа, между другото. Видях как Албърт се среща с Риту Махарал… и после чух за смъртта на баща и. Но онова, което ме заинтересува повече, е маестрата.
— Джинийн Уоммейкър? Защо?
— Ами, на първо място зная, че вторият сив на Ал се е изключил, за да изпълни някаква сляпа поръчка за нея.
Поколебах се. Нямаше да е добре за мен, ако потвърдя съществуването на подобна сделка. Дължах на Ал малко лоялност, най-малкото защото не ме беше обявил извън закона.
— Добре, и двете жени помолиха Ал да им изпрати по един сив. И двамата изчезнаха. И какво? По всяка вероятност става дума за съвпадение. Както и да е, сивите бяха изпечени и впечатани часове след като мистериозните дубъли са дошли да ви тормозят, господа. Каква е връзката?
— Това се питах и аз. Затова звъннах на Уоммейкър.
— Да знаеш само колко ти завиждам. И какво каза Ледената принцеса?
— Че никога не е искала дубъл на Морис! Не и след като случаят с Бета бе приключен. Всъщност тя заяви, че детектив Морис е прекалено груб, за да може да разчита на услугите му за в бъдеще, и освен това…
— Можем ли да спрем с тази тема?
Очевидно на Джеймс Гадарен не му харесваше да дискутираме маестрата на „Студио Нео“, чиито перверзни специалитети не отговаряха на морала на старото време. Блондинът размърда едрото си тяло раздразнено и малко заплашително. Хрумна ми, че е от онези типове, които от време на време разчленяват дубъли — и с готовност плащат обезщетенията — заради самото удоволствие да накажат злото със собствените си ръце.
— Добре — бодро продължи Пал. — Така че реших да разкрия каквото мога за твоя втори сив. Да видя дали Уоммейкър не лъже. Това означаваше да вляза в мрежата на камерите и да подуша тук-там.