— Ти? — Изсмях се при мисълта за Пал, който грижливо подготвя аватари-търсачи и пресява безкрайно количество кадри. — Никога не си имал търпение за подобно нещо.
Той мрачно поклати глава.
— Така е. Аз съм просто един старомоден човек на действието. Но все пак познавам неколцина застаряващи дигитални познавачи, които ми дължат по някоя услуга. Трябваше само да проследят няколкото дребни пътни нарушения, направени от сивия на път от дома ти до търговския център. През по-голямата част от времето дубълът беше в обсега на обществените камери. Паркира мотопеда и взе ескалатора… но така и не стигна до Уоммейкър.
— Така ли?
— Вместо това бе издебнат от секретарката на маестрата — или поне от някой, който приличаше на нея, доколкото можеше да се разбере от качулката. Двамата слязоха два етажа надолу към едно помещение под наем и… изчезнаха.
— Е, и какво? Може би Джинийн е искала да се срещне с него някъде далеч от погледите на обичайните си клиенти. Особено ако въпросът е деликатен.
— Може и така да е. Или… ако някой друг иска да използва сивия на Албърт, но да излезе така, че всеки да реши, че е нает от Джинийн.
Опитах се да схвана идеята му.
— Искаш да кажеш, че някой е подправил сутрешното обаждане на Джинийн до Албърт, след това е нагласил нещата така, че ясно да се види как сивият отива при… — Поклатих глава. — Но това означава прекалено много умели фалшификации. Фалшива Джинийн за обаждането. След това — фалшива секретарка.
— И фалшиви Албъртовци, пратени по-рано да досаждат на тези съвестни граждани. — Пали кимна към Гадарен и Дум.
Здравенякът изпъшка.
— Всичко това нямаше никакъв смисъл още когато ми го изложихте преди един час. Някои от нас имат само по един живот, нали разбирате. Най-добре да изясните нещата колкото се може по-скоро.
— Точно това се опитвам да направя — малко раздразнено отговори Пал. — Всъщност подобен вид дедукции повече подхождат на начина на мислене на Албърт. Какво мислиш ти, Зелчо?
Почесах се по главата. Просто по навик — по порцелановото ми теме няма пори или паразити.
— Така. Да приемем, че всички тези загадки са били предназначени за различни аудитории. Да вземем онези дубъли, които са нахлули в сградите ви през нощта… казвате, че не са казали нищо смислено, нали така?
— Само глупости, доколкото мога да кажа.
— Но са си направили труда да стане така, че да не ги запишете. Значи не можете да докажете, че са говорили глупости, нали?
— Какво имате предвид? Какво друго би могло да бъде?
— Би могло да изглежда, че двамата заговорничите помежду си.
— Да… заговорничим ли?
— Погледнете с очите на някой страничен наблюдател, господин Гадарен. Той вижда как някакъв сив влиза в централата ви и след това се изнася — бързо и крадешком — около час по-късно. Човек може да заключи, че сте обсъждали нещо важно. Всичко това може да е било нагласено, за да се установи правдоподобна връзка между вашата организация и Албърт Морис.
— След това същото се случва и при мен — обади се Лум.
— Както и в „Студио Нео“. Само че този път сивият е истински, но срещата е фалшифицирана — намеси се Пал. — Това също ли е било за публична консумация?
— Отчасти — казах аз. — Но се обзалагам, че основната аудитория за тази част от представлението е бил самият сив. Спомняте си, че е преминал в автономен режим веднага след срещата, нали? Може да е бил убеден — и дори и в момента да е убеден, че работи за истинската маестра. Тя може и да не е от най-харесваните личности…
Гадарен изсумтя шумно.
— … но е доста влиятелна бизнес дама, известна с доброто изпълнение на договорите си и със стриктното спазване на закона. Сивият може да я презира и да не й вярва. Но това не би му попречило да приеме интересен и доходен случай.
— Да го кажем направо — обади се Фаршид Лум. — Смятате, че някой се е престорил на Уоммейкър, за да натовари вашия сив със задача…
— Задача, която би могла да прикрива нещо, с което Ал никога не би се съгласил — предположи Пал.
— … и че театърът по-рано, в „Толерантност без граници“…
— … и при „Защитниците“ — прекъсна го Гадарен, — е бил предназначен да направи така, че да изглежда, че ние сме въвлечени в някаква гадост… — Той изпъшка. — Още съм объркан. Изобщо не изясняваме нещата!
— О, разбира се, че го правим. — Пал ме погледна. — Имаш някаква идея, нали, зелени приятелю?