— Ти ми отговори, Риту. Казваш, че искаш да се разяснят причините за смъртта на баща ти, но така и не си направи труда да споменеш, че семейството ти притежава хижа недалеч от границата, на някакви си стотина клика от мястото на катастрофата.
Тя трепна.
— Трябваше да ти го кажа. Но, честно казано, си мислех, че татко се е отървал от нея още преди години, преди да навърша шестнадесет. Мислиш ли, че има нещо общо с… инцидента?
— Опитът ме е научил, че в началото на разследването не бива да се пренебрегва нищо. Така че бъди тъй добра да събереш всяка възможна информация за онзи имот. И преди да впечаташ, отдели малко време да помислиш за разходките си като дете дотам, за да може сивият ти да няма трудности със спомените.
Често правя това — моля клиента си да мисли усилено за нещо преди да прати голема си за разпит. Не зная защо, но повечето хора не успяват да впечатат напълно Постоянната си вълна. Ефектът от немарливото копиране е нещо като амнезия, подобна на швейцарско сирене, когато дубълът ти започва да се мъчи да намери някои по-стари спомени. При мен подобно нещо никога не се случва. Моите сиви дори са в състояние да се сетят за разни неща, които аз самият съм забравил. Чудя се защо е така.
След като се поколеба още малко, Риту най-сетне се съгласи с рязко кимване.
— Добре. Щом смяташ, че е важно.
— Надявам се, че това може да даде тласък на случая.
Тя елегантно забарабани с дългите си пръсти по бюрото.
— В момента се намирам в „Универсални пещи“. Занимавам се с разни бумаги, за да си отвличам вниманието… макар че Енеас недвусмислено ми каза, че мога да отсъствам колкото си искам.
Това в момента изобщо не ме засягаше, не и във връзка с работата ми. Но внезапно си дадох сметка, че съм проявил безчувственост. В края на краищата ставаше дума за неотдавнашната смърт на баща й.
— Да зная, че ти е трудно. Кажи ми, успя ли да намериш… — затърсих по-подходяща дума, но не открих. — Успя ли да намериш призрака на баща ти?
— Не. — Риту гледаше покрай екрана. Изглеждаше засегната и малко объркана. Пълните й устни потрепериха. — Не открихме никаква следа от дубъла. Енеас е много разстроен от това. Смята, че твоят липсващ сив има нещо общо с изчезването му.
„По-вероятно обратното“ — помислих си аз, като си спомних рисковете, които бе поел Йосил Махарал като жив в опитите си да изчезне от любопитните погледи. Теория номер едно засега? Моят сив сигурно е забелязал как призракът на Махарал се измъква. Тръгнал е след него и без да се усети, е попаднал в капан.
Понякога го правя. Подценявам жертвата. Никой не е съвършен… и можеш да станеш мързелив, когато подобни грешки не водят до окончателна смърт. Това те кара да се възхищаваш на детективите от миналото, които са се изправяли срещу безпощадното зло, въпреки че са имали един-единствен живот. А сега това се отнася само за дубълите.
Така че сив номер едно може би в момента се разтваряше и се превръщаше в рядка каша някъде по ливадите в имението на Енеас Каолин. А призракът на Махарал сигурно… какво? Прекарва последния си час някъде в уединение? Или с копие на Уоммейкър? Кой знае.
Или пък най-вероятно изпълнява някое последно поръчение на загадъчния си създател. Нещо потайно, сложно и по всяка вероятност престъпно. Не можех да се отърва от това неприятно усещане.
— Бих искал да пратя втори сив в имението и да помогна в търсенето — предложих аз.
— Точно в момента тази идея не е от най-добрите — отговори Риту със съмнение. — Енеас иска неговите хора да поемат този случай. Но ние можем да продължим да разследваме други въпроси. Всъщност в крайна сметка това пътуване в пустинята може да се окаже и полезно. Кога тръгваме?
Кимнах, учуден от промяната в тона й.
— Ами, можеш да направиш копие в УП…
— Бих предпочела да го направя вкъщи… и да подготвя някои неща. Освен това може и да открия някои снимки на бараката в албумите.
— Това може да ни е от полза.
— Все пак сигурен ли си, че не можем да изчакаме до сутринта?
Всъщност едно изчакване би било разумно. Но същевременно усещах все по-силно, че трябва да се бърза. Трябваше да се заема с онази част от плана си, за която Риту Махарал не бе нужно да знае.
— Ще мина да те взема към шест. Така ще можем да прекосим пустинята през нощта и да стигнем до планините на зазоряване.
Риту сви рамене. Явно се беше предала.
— Добре. Адресът ми…