Типично ергенско гнездо. А и ергенът бе прекарвал по-голямата част от времето извън дома си.
Изкачих четиринадесет стъпала и минах покрай декоративни локути, които заслужаваха по-грижливо отношение. Спрях до горките растения и с мъка се въздържах да не извадя ножа си и да подрежа някои от преплетените клони. И без това бях подранил.
В този момент забелязах, че вратата е открехната.
Значи ме очакваха. Но все пак имаше нещо съмнително! Като лицензиран частен детектив и неофициален агент на цивилната полиция не можех просто да вляза. По закон бях длъжен да уведомя за присъствието си.
— Риту? Аз съм, Албърт.
Не казах правилната представка, въпреки че бях маскиран като голем. Но какво пък, повечето хора и без това са небрежни.
Подът на преддверието беше осветен от мозайка с активни елементи, която непрекъснато проблясваше в различни цветове и мамеше окото. Спиралното стълбище пред мен минаваше през две площадки преди, да достигне горния етаж. Хвърлих поглед наляво и видях голяма открита дневна, обзаведена в доста остарял киберпънк стил.
Отдясно, зад двойна врата от резбовано дърво и матови стъкла, дочух звуците на тих разговор — по-скоро забързано шумолене. Стаята беше тъмна, но успях да различа сянка, която крадешком се придвижи към отсрещната стена.
Шепот… няколкото думи, които не успях дори да чуя ясно, ми прозвучаха като:
— … сега където се криеше Бети…
Тръпки пробягаха по гърба ми. Докоснах едно от крилата на вратата. Стъклото бе грапаво и студено — чудесни усещания, които да ми напомнят онова, което не трябва да забравям нито за миг.
„Внимавай. Истински си.“
Сякаш трябваше да ми се напомня! Ужасни подозрения развълнуваха Постоянната ми вълна и се понесоха напред-назад между органичното ми сърце и мозък — единствените, с които разполагах. Като дубъл бих могъл просто да нахълтам в стаята, за да видя какво става. Но като органичен наследник на параноичен пещерен човек се насилих само да побутна внимателно вратата и да се скрия по-далеч от разширяващия се отвор.
— Риту? — Нарочно извиках високо.
Това бе домашният кабинет на Йосил Махарал с бюро и библиотека, пълна със старомодни книжни томове и лазерни фолиа. Една витрина бе заета изцяло от награди и грамоти. Зад други се мъдреха странни трофеи — сякаш редици от ръце с най-различни размери и окраска. Някои бяха отворени и под кожата се виждаха метални части — остатъци от времето, когато голем-глината е трябвало да бъде поставяна върху скелети на роботи и дрънчащите дубликати са били високотехнологични играчки за богаташите — едновременно груби и будещи страхопочитание, даващи възможност единствено на елита да разделя живота си и да се намира на две места по едно и също време.
Епоха, в която дубълите били наричани „заместници“ и онези, които можели да си ги позволят, сякаш били предопределени да имат много по-дълъг живот от живота на останалите представители на човечеството. Преди Енеас Каолин да дари копирането на масите.
Гледката беше забележителна. Но в същия момент вниманието ми бе насочено главно към онази част от стаята, която не можех да видя — далеч от прозореца, потънала в сянка.
— Осветление — реших да пробвам аз. Но домашният компютър очевидно се подчиняваше само на определени гласове и отказваше на непознати дори и елементарен контрол. Ама че домакин е бил Йосил Махарал!
Бих могъл да се опитам да пратя командата през Нел и да използвам договора си с дъщерята и единствената наследница на Махарал. Но цялата процедура по запознанства и преговори можеше да отнеме минути, с които не разполагах.
Несъмнено обикновеният ключ за осветлението се намираше точно до вратата. Можех да го достигна лесно… но ако някой се спотайваше там в тъмното, въоръжен с незнайно какво?
Значи съм параноичен? Чудесно.
— Риту, ако си ти, просто ми кажи да вляза… или да изчакам отвън.
Отвътре чух тих звук. Не дишане, а нещо друго. Усетих напрежение зад вратата. Нещо като концентриране на енергия.
— Ти ли си, дубАлбърт?
Гласът идваше отгоре и зад мен. Риту ми викаше от втория етаж, без никаква следа от хитрост или потайност.
— Да! Аз съм — отговорих, без да се обръщам. — Има ли… имаш ли други гости?