През стъклото забелязах още едно движение. Този път изправяне, може би знак за предаване. Отстъпих няколко крачки, за да освободя място за онова, което би се появило от тъмното.
Набелязах си и пътища за бягство. За всеки случай.
— Какво каза? — извика Риту отгоре. — Очаквах те след около час. Можеш ли да изчакаш?
Някакъв силует премина зад затвореното крило на остъклената двойна врата. Висок, ъгловат… и сив. Приближи се към мен.
За миг си помислих: „Пипнах го!“ Потайният сив, в тази къща? Кой друг би могъл да е, освен призрака? Призракът на Махарал! Същият, който не бе поискал да прекара последните си часове в лабораторията и да бъде подложен на дисекция, за да се възстановят спомените му. Вече би трябвало да бъде привидение на привидението, съществуващо единствено благодарение на усилието на волята си, изгарящо последните си резерви от своята elan vital, преди да се стопи и да изчезне.
Приготвих се да се хвърля отгоре му и да изтръгна обяснения. Например какво е станало със собствения ми дубъл! Онзи, когото пратих в имението сутрин…
… примигнах от изненада. Фигурата, която застана пред мен, не беше призракът на Махарал. Нито пък точно сив, ако трябва да сме точни.
Под примигващата светлина пристъпи блестящ платинен дубъл. Знакът на голем на веждата му сияеше като скъпоценност.
— Вайс Каолин — казах аз.
— Да — кимна дубълът, като прикри вълнението си с войнственост. — А вие кой сте? Какво търсите в тази къща?
Изненадан, повдигнах гипсовата си вежда.
— Върша работата, за която ме наехте, сър.
Това не бе съвсем вярно. Исках да проверя степента на незнание на този дубъл. Лъскавото му изражение замръзна, след което бързо се превърна от войнствено в предпазливо.
— А… да. Албърт. Радвам се да ви видя.
Въпреки жалкия опит да излезе от положението, този дубКаолин очевидно не бе същият, когото бях срещнал на разсъмване при Телър Билдинг. Нито пък имаше общи спомени с онзи, който ми се обади вкъщи по обед и ме тормозеше, докато впечатвах абаносовия. Този тук изобщо не ме помнеше.
Е, само по себе си това не означаваше нищо. Можеше да е бил впечатан часове преди всичко това. Но защо тогава се преструваше? Защо просто не си признаеше, че не ме познава? Би могъл да прати запитване до оригинала си. Да научи последните новини от истинския Каолин.
Ето ви една житейска поука — не поставяй силните в трудно положение. Нека да имат възможност да запазят реномето си. Винаги им оставяй отворена вратичка за измъкване.
Кимнах към кабинета на Йосил Махарал.
— Намерихте ли нещо полезно?
Изражението му стана още по-предпазливо.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, вие сте тук поради същата причина, поради която съм и аз, нали така? Търсите улики. Нещо, което да обясни защо приятелят ви се е измъквал от града, избягвайки всевиждащото Световно око, за цели седмици. И особено какво е правил миналата нощ и какво го е накарало да лети бясно по магистралата в пустинята.
Преди той да успее да отговори, отгоре отново се обади Риту.
— Албърт? С кого говориш?
Тъмните очи на дубКаолин срещнаха моите. Послушах поуката си му оставих отворена вратичка.
— Срещнах на идване един нов Енеас! — извиках нагоре към стълбите. — Влязохме заедно.
Платиненият дубъл кимна. Признаваше, че ми е задължен. Би предпочел да остане незабелязан, но и моето обяснение щеше да свърши работа.
— О, Енеас! Нямаше нужда да си толкова загрижен! Добре съм, повярвай. — Гласът й звучеше малко раздразнено. — Но щом така и така си тук, защо не разведеш Албърт?
— Разбира се, скъпа — отговори дубКаолин и хвърли бърз поглед нагоре. — Приготви се на спокойствие.
Когато отново се обърна към мен, на лицето му нямаше и следа от тревога или войнственост. Само ведро спокойствие.
— Та за какво говорехме?
„По дяволите! От едно богато копеле би трябвало да очакваш поне да си поръчва дубъли, които се съсредоточават по-добре.“
— За улики, сър — казах високо.
— А, да. Улики. Потърсих, но… — Платинената глава се поклати. — Може би професионалист като вас ще се справи по-добре.
„Въпреки всичко Каолин само предполага, че съм детектив — помислих си аз. — Защо просто не ме попита?“
— След вас — Направих учтив жест с ръка.