— Хората ми пуснаха същинска хайка. Предложили сме най-добрите цени за проследяване, но не разполагаме с нищо. Нито следа, откакто е забелязан за последен път в „Студио Нео“.
— Няма и да има — казах аз. — Албърт знае как да изчезва, когато му се наложи.
Гадарен се ядоса.
— Тогава се свържи с оригинала си. Кажи му да повика дубъла!
Лидерът на органо-шовинистите изглеждаше съвсем полудял. Не ми се искаше да го провокирам.
— Сър, вече говорихме за това. Сивият е преминал на автономен режим. Няма да се свърже с истАлбърт, защото с това би нарушил сключения договор. Ако сивият е останал скрит от експертите, те ще направят всичко възможно, за да остане скрит.
— Обзалагам се, че първата им грижа е била да изключат възможността да бъде призован в импланта му — каза Пали.
— Ще сложат и електронни шпиони в къщата на Ал — добавих аз. — Нел рано или късно ще ги открие, но все пак ще мине известно време. Така че не можем да се свържем пряко с Морис. Ако заговорниците се усетят, могат да се покрият или да променят плановете си.
— Все още не разбирам. Какви планове? — измърмори Гадарен.
— Да ни представят във възможно най-лоша светлина — обади се Лум, който бе свалил обичайната си слънчева маска. — Както вашата група, така и моята. Нарочени сме да бъдем жертвите.
— Бас държа, че зад всичко това стоят „Универсални пещи“ — продължи той. — Ако успеят да убедят света, че сме терористи, могат да поискат и забрана на пикетите и демонстрациите. Край на законите за публичност и на тормоза от страна на групи, които се противопоставят на неморалната им политика.
— Да не искате да кажете, че саботират себе си, за да обвинят нас?
— Защо не? Ако сензацията породи обществена симпатия — какво по-добро! Може дори да се стигне до отхвърлянето на онези антимонополни закони, които се подготвят, и дори да се опитат да се върнат към Голямата дерегулация.
Пал отново се изкиска.
— Какво е толкова смешно? — озъби се Гадарен.
— Само си мислех колко невинно звучите в момента. Да не би да репетирате за пред камерите?
— Какво искате да кажете? — попита Лум.
— Че вие, използващите ненасилие протестиращи, се мъчите да прокарате някакво собствено мошеничество, обзалагам се. Ефектен начин да обявите отрицателното си отношение към „Универсални пещи“. Моралистите винаги могат да оправдаят престъпването на закона, когато това отговаря на възгледите им в момента.
Гадарен се намръщи враждебно.
— Това е нещо различно.
— Така ли? Няма значение. Не ме интересуват предварително скалъпените ви обяснения. Просто ми кажете докъде сте стигнали с подготовката си.
— Не разбирам защо…
— Защото сте на път да излезете от играта, господа! — Прекъснах го аз, може би малко по-рязко, отколкото подхожда на един почтителен зелен. Но бях схванал накъде бие Пал, така че си заслужаваше. — С цялата работа са се заели професионалисти и днес завършват план, който е бил подготвян отдавна. Точно в момента няма абсолютно никакво значение дали тайният мозък зад него са „Универсални пещи“, или някой техен враг. Каквито и да са ходовете им през следващите няколко часа, вината ще се стовари върху вашите глави.
— Но може би ще успеем да ви помогнем, ако изясните нещата — предложи Пал. — Само не ми казвайте, че не сте мечтали и кроили планове как да ударите УП. Така че ни кажете още сега дали има нещо повече от мечти! Захващали ли сте се с нещо, което би могло да се използва срещу вас? Нещо, което би могло да ви уличи в престъпление?
Двамата хвърлиха яростни погледи към нас двамата — и помежду си. Почти подушвах взаимната им неприязън. Вътрешната им борба да намерят изход.
Гадарен заговори пръв. Може би бе по-свикнал с неприятните признания.
— Ние… копаехме тунел.
Лум зяпна стария си противник.
— Така ли? Е, мога да си го представя. — Примигна няколко пъти, след което кисело се изсмя. — Ние също.
Трите купола на централата на УП блестяха като подпалени от западната страна под лъчите на късното следобедно слънце. Неизбежно си ги представих като гигантски перли, поставени на върха на огромен мравуняк — затревените склонове скриваха още по-голям подземен завод. Но облечена в зелената си дреха, фабриката приличаше повече на университетски кампус, спокоен и мирен, ограден от почти безобидно изглеждаща ограда.
За съвременните хора мястото бе легендарно, направо титанично. Рог на изобилието, изсипващ съкровища, едва ли може да бъде причина за гняв. Но не всички бяха на това мнение. Пред главния вход, преди кордона от дървета, се бе разположил цял къмпинг, който бе очертан още преди години съгласно закона за открития протест, когато Енеас Каолин се установи това място. Всеки отцепник или радикална група си имаше свое собствено кътче в него — с павилиони и каравани, откъдето се организираха демонстрациите.