Не добавих, че създателят ми Албърт се оказва на мушката на най-лошото изпичане.
Възцари се мрачна тишина. Накрая Лум заговори.
— Объркан съм. Нима вие двамата не искате да използвате тунелите, да влезете вътре и да потърсите изчезналия сив?
— Искаме.
— Но ако врагът знае за тунелите, няма ли да попаднете в капан?
Жизнерадостната усмивка на Пал е най-заразителната, която познавам. Той наистина е в състояние да те убеди, че знае какво прави!
— Доверете ми се — каза той и вдигна длани нагоре. — Попаднали сте в добри ръце.
След десет минути, докато се взирах в тясната дупка в земята, дубълът му излъчваше същата увереност. Аз пък се чудех дали краткият ми живот няма да приключи точно на това място.
— Спокойно, Франк — каза ми миниголемът с тънък гласец, който перфектно имитираше нехайния тон на Пал.
— Аз ще поведа парада. Просто следвай яркия ми задник.
Създанието приличаше на пор с удължена, получовешка глава. Най-странната част от него обаче бе козината му, която блестеше с малки светлинни през цялото време, докато вървяхме, сякаш бе пълна с някакви паразити или нещо подобно.
— Ами ако там наистина ни чака капан?
— О, не се и съмнявам, че ще има — отговори Малкия Пали. — Остави това на мен. Готов съм на всичко!
И това го чуваш, от някой, чиито дубъли почти никога не успяваха да се завърнат цели и непокътнати вкъщи. Искаше ми се истПал също да е тук, за да мога да го сдъвча за последен път. Но той отиде в лагера на манципатите заедно с преносимата си пещ, за да изпрати още свои копия в техния тунел — хитроумно направен така, че да напомня мрежа от тунели на безобидни подземни животни, пресичащи почти произволно гигантския индустриален комплекс. Пали с радост би могъл да прати дузина или повече дубъли-камикадзета, всеки от който горящ от желание да изиграе ролята си в самоубийствената мисия. И за него, и за тях това си бе чист купон.
Ако тялото ми бе пригодено да изпитва и най-малкото удоволствие, бих се обърнал и бих тръгнал да го търся още на момента, оставяйки цялото това безумие зад гърба си. А може би нямаше да го сторя.
— Хайде, Зелчо — каза ми псевдопорът със зъбата усмивка. — И недей да се страхуваш от мен. Така и така си обречен. Къде другаде би могъл да идеш с този цвят?
Погледнах ръцете си, сега боядисани (както и цялото ми тяло) в цвета, известен повече като УП оранжево. Цвят за вътрешно ползване, от години запазена марка на Енеас Каолин. Ако този номер не свършеше работа, нарушаването на авторските права щеше да е най-малката от грижите ми.
„Е, поне вече не съм зелен.“
— Хайде де! — изпищя миниатюрният дубъл на Пал. — Никой не живее вечно!
И с този жизнерадостен възглас се гмурна в дупката.
„Не — помислих си аз. — Не вечно. Но няколко часа повече не биха ми се отразили зле.“
Отново проверих ролерите на китките, лактите, бедрата, коленете и петите си. След това коленичих, за да се плъзна надолу. Без да се обръщам, усещах едрата нервна фигура на Джеймс Гадарен, която стоеше зад мен и наблюдаваше.
След това стана нещо, което някак странно ме трогна. Намирах се вече на около два метра навътре в ужасния проход, когато чух как грамадният зелот промърморва нещо като благословия.
Може би не е била предназначена за ушите ми. Но все пак, освен ако не греша, Гадарен помоли Бог да е с мен.
През цялото време, прекарано на тази Земя, това бе най-хубавото нещо, което ми е казвал някой.
19. Фурната на фалшификаторите
Следобедът постепенно отминава и огромният индустриален комплекс се подготвя за новата смяна. При портала се струпва множество движещи се двукраки, всички с повече или по-малко човешка форма.
В миналото всички тези хиляди работници щяха да се задвижат при звука на сирената. Половината от тях щяха да поемат към домовете си, уморени от осемте или десетте (единадесетте, дванадесетте) часа работа, а другата половина — да заеме местата им при машините, за да превърне потта, уменията си и незаменимия човешки живот в богатството на държавите.
Днес движението е по-слабо. Неколкостотин служители-архита, мнозина от които в спортни дрехи, приятелски си приказват на излизане и се насочват към мотопеди и велосипеди, докато по-многобройното и разноцветно множество от дубъли в хартиено облекло пристига с динобуси и марширува в противоположната посока.