Обикновено на този етап бих се опитал да пратя доклад. Бих открил обществен телефонен възел (виждам един в другия край на фоайето) и бих пратил шифровано копие на доклада, който съм диктувал почти непрекъснато от сутринта. Да кажа на Нел къде съм. Да уведомя Албърт какво става.
Но сега това ми е забранено. Джинийн Уоммейкър не иска да се обаждам дори на нея. Нищо не трябва да сочи към „Студио Нео“ или към странните й съдружници. Един от резултатите е непреодолимото желание да излея съдържанието на записващото ми устройство, сякаш имам нужда от изповед.
Е, прибавям и това към всички останали дразнещи характерни белези на тази смахната акция. Спускам се с ескалатора и потъвам в огромния мравуняк под блестящите корпоративни куполи, разтревожен за следващата фаза — търсенето на улики, че вайс Енеас Каолин незаконно крие важни научни открития.
Добре, да предположим (както подозират маестрата и Царица Ирена), че „Универсални пещи“ са намерили решение на най-дразнещия проблем на нашата епоха — как да прехвърлят Постоянната вълна на човешката същност на разстояния, по-големи от един метър. Ще има ли улики, които лаик като мен да бъде в състояние да различи? Чифт гигантски антени, поставени една срещу друга от двете страни на бездънна пропаст? Хиперпроводящи терахерцови кабели с дебелината на дървесен ствол, свързващи човешкия оригинал с някаква отдалечена буца глина, на която трябва да се вдъхне живот?
Или УП вече са усъвършенствали технологията? Може би точно в този момент те тайно се „излъчват“ из цялата планета?
Ами другите открития, за които подозират Уоммейкър, Ирена и Колинс? Удължаването на живота на дубълите? Копирането от дубъл към дубъл? Ами ако съвременните фантастични измишльотини изведнъж се окажат истина?
Работодателите ми искат да намеря доказателство, но другата част от работата ми е също толкова важна — не прави нищо незаконно. Вината за всяко нещо, което бих могъл да зърна, да може да бъде стоварена на главата на охраната на УП: Но не трябва по никакъв начин да загатвам за Джинийн и приятелите й.
Това може да ми струва лиценза.
По дяволите. Целият следобед нещо ме тормози. Също като комар, който не мога да хвана. Обикновено бих последвал интуицията си, но в тази работа има прекалено много необичайни неща — слепият договор, лишаването от прехвърляне, и като капак на всичко — фактът, че работя за маестрата, при положение че се бях заклел никога повече да не я погледна. Онази сцена на насилие в „Дъгоцветния салон“, а сега и това ограничено действие — да се опитвам да душа и същевременно да не нарушавам закона. Всичко това поотделно може да те изкара от релси.
Значи е странно лесно да се освободя от неприятните си чувства. Да ги припиша на тази смес от известни спънки… а не на нещо по-лошо, спотайващо се на границата на осъзнаването…
Ето къде трябва да сляза. Първи подземен етаж. Над приятния, приличащ на вход в кампус портал ярко блести надпис отдел за изследване и внедряване. Зад поредния лесен за минаване контролен пункт съзирам висококачествени сиви и черни дубъли (дори и няколко високочувствителни бели), които вървят бодро нанякъде и очевидно работата им доставя удоволствие. Учените и техниците по принцип обичат да се копират, тъй като така могат да провеждат експериментите си непрекъснато. Създаваш цели армии свои копия, които денонощно нахлуват в хранилищата на Природата и събират всяко зрънце информация, до което могат да се доберат, докато през това време истинският ти мозък е добре отпочинал и гради теории.
Ирена каза, че тук също няма да имам трудности с охраната. Йосил Махарал е бил шеф на отдела, а сивият Албърт е натоварен да разследва смъртта на нещастника, така че посещението ми би трябвало да се очаква. По дяволите, дори и да ме отпратят, пак мога да огледам отстрани…
„Сега пък какво направи?“
По дяволите, пропуснах да сляза!
Продължавам да стоя на движещата се лента, която ме отнася покрай първия етаж надолу под земята!
Това не е по плана…
Но все пак има известен смисъл, нали? Мисля, че разбирам какъв е подсъзнателният импулс, който ме кара да продължа надолу. Възможно ли е изследователският отдел да няма своите задни вратички към по-дълбоките нива, където могат да се провеждат по-мащабни експерименти? Техниците мразят охраната, така че тези задни вратички ще бъдат по-скътани и не така пазени, колкото централната шахта. Даже съм готов да се обзаложа, че няма да има никаква охрана. А и така историята ми ще им се стори по-достойна за възхищение — в смисъл как се мотая из завода и се „изгубвам“ някъде по пътя.