„Чудото престава да е чудо, когато го дадеш на всички.“
Гледам как гигантските преси бълват стотици заготовки в минута и съм поразен от абсурда на всичко това.
„Ирена и Джинийн казват, че трябва да търся научни открития, скрити от «Универсални пещи». Но това не може да бъде истинската причина да ме пратят тук!“
Мисли, Албърт. УП има конкуренти. „Тетраграм Лимитид“. Йеменската „Меджилар Ахимааз“. „Фабрик Шелм“. Компании, които са лицензирали оригиналните патенти на Енеас Каолин, докато изтече срокът им. Нима те не биха се интересували от евентуални тайни открития повече, отколкото маестрата и приятелите й? С ресурсите си те биха могли да намерят десетки начини… например да предложат по-добро заплащане на служители на УП. Как е възможно „Универсални пещи“ дори да си помислят, че са в състояние да държат в тайна открития като онези, за които говореше вайс Колинс?
Да, злото процъфтява, когато се пази в тайна. Точно това кара Албърт да продължава напред. Да разобличава престъпниците. Да открива истината. Напук на всичко. Но дали аз в момента се занимавам със същото? По дяволите, та никой не може да забърка наистина голяма конспирация днес, когато наказателните награди изкушават и най-доверените ти хора с тлъсти суми и слава. Безброй дребни мошеници все още процъфтяват и благодарение на тях бизнесът ми все още съществува. Но възможно ли е някой да пази тайни с такива размери, както твърдят работодателите ми?
Защо изобщо му е на някой да си прави труда да крие?
Изведнъж ми става напълно ясно за какви „тайни открития“ става дума. Те заиграват с моята суета! Разсейват ме с приказки за вълнуващи нови технологии. С интелектуални главоблъсканици. И със своите потайни, противни личности. Всички видове дразнещи отклонения, така че общото ми безпокойство да бъде приписано на възбудата, на тръпката или на личната неприязън.
Подът отново се издига покрай мен и пред очите ми се простира следващото ниво на завода. На пръв поглед прилича досущ на предишната огромна конвейерна линия, но пресите тук са по-специализирани. По лентите се носят сини полицейски модели, екипирани с високоговорители и Умиротворителни нокти. Поредната бумтяща машинария бълва уголемени заготовки, мускулести и с бронирани кожи, оцветени в камуфлажни цветове. Напомнят ми за Клара и нейната война нейде в пустинята.
Трябва да потисна болката. Тя вече не те засяга, дубъл. Съсредоточи се върху собствените си проблеми. Като например за какво са те наели маестрата и приятелите й?
Очевидно не за да проникнеш в „Универсални пещи“. Това е смешно лесно. (Като специалист, Албърт би трябвало да посъветва Енеас Каолин да постегне охраната си!) Няма смисъл Уоммейкър и компания да плащат тройно по-голям хонорар на момче като мен само за да влезе тук и да се поогледа. Колинс и Ирена биха могли да пратят когото им хрумне. Биха могли да го направят и сами.
Не, аз съм свършил трудната работа — онази, за която са ме наели — още преди да пристигнем при портала. Избягването на обществените камери, изчезването и появяването на най-различни места, умелото заличаване на следите ми, така че никой да не може да ме свърже с работодателите ми.
„Могат ли да имат някаква причина, много по-важна от онази, която ми изложиха?“
Хвърлям поглед към близката стена и забелязвам записваща камера. Абсорбатор, от най-евтините модели, който на всеки няколко минути полага една бърза снимка върху полимерен куб, докато той се напълни и трябва да бъде сменен — веднъж месечно. Сигурно съм минал покрай стотици подобни. А и прочетоха моя идентификационен имплант на контролния пункт. Е, значи има запис от момента на пристигането ми. Ако някой се заинтересува, ще научи, че един сив на Албърт Морис се мотае някъде тук. Но УП не могат да предприемат нищо, докато спазвам закона. А засега всичко, което съм сторил, е да се „изгубя“ и да оглеждам наоколо.
Но ако направя нещо нередно? Може би дори без да искам…
„По дяволите! Какво е това?“
Малка мушица — нещо подобно на комар — се върти пред мен. Избягва замахващата ми ръка и се стрелка към лицето ми. Не мога да си позволя да се разсейвам, затова използвам внезапен прилив на енергия, за да хвана нещото във въздуха и да го смачкам в дланта си.
Докъде бях стигнал? Чудех се дали Джинийн и останалите нямат някакъв скрит план. Може би трябва Да се случи нещо друго, докато съм в „Универсални пещи“? Ескалаторът ме спуска още едно ниво надолу, където също тътнат машини. Отново потърквам белега… и се питам дали безжизнената маса не е нещо повече от обикновена запълваща тъкан.