Събудих се, загубен за миг в кратката дезориентация, в която изпадаш, когато те изтръгват от плитък сън.
Индукционната шапка падна и се изправих в седалката с бясно туптящо сърце.
Погледнах наляво и видях пустинния пейзаж, минаващ покрай нас; волвото плавно се носеше по магистралата. Не се виждаше никакво друго движение. Покрити с тръни агави хвърляха призрачни сенки в сухото царство на гърмящите змии, скорпионите и може би на няколко костенурки. От дясната ми страна продължаваше да се издига параванът, поглъщащ светлина и звуци. За щастие, благодарение на него Риту не успя да стане свидетел на недостойното ми и нехарактерно за един дубъл събуждане.
— Е? Събуди ли се?
Гласът — тих и насочен право към мен — идваше от контролния панел на колата. Някакъв хомункулус се взираше в мен. Лицето му бе досущ като моето, но блестящо черно, с изражение, което бе точно на границата на неприкритото презрение.
— Ъъ, да. — Потърках очи. — Колко е часът?
— Двадесет и три и четиридесет и шест.
Така значи. Около три часа и половина, откакто се отпуснах да подремна. По-добре да има да ми казва нещо важно.
— Какво има? — изхриптях. Устата ми бе пресъхнала.
— Неотложни въпроси.
Зад абаносовия си дубликат виждах кабинета си. Всички екрани бяха включени. Някои бяха настроени на новинарски канали.
— Станала е авария в „Универсални пещи“. Прилича на промишлен саботаж. Някой е взривил прионно-каталитична бомба.
— Прионно… какво?
— Облак от органични репликатори, предназначени да изпълнят цялата фабрика и да унищожат всеки синтетичен душоносител.
Примигвах изненадано. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот.
— Но защо му е на някой…
— Основната ни грижа в момента е не „защо“ — типично рязко ме прекъсна черният ми голем. — Изглежда, че по това време двама от нашите собствени дубликати са се намирали в централата, на УП. И с „подозрително поведение“, както успях да разбера от шифрования полицейски доклад. В момента чакат съдебно разрешение да дойдат тук и да конфискуват записите ни.
Не вярвах на ушите си.
— Двама? Двама от нашите дубъли?
— Заедно с няколко на Пал.
— На П-Пал ли? Но… не съм говорил с него от… сигурно е станала някаква грешка.
— Може би. Но имам лошо предчувствие. И логиката, и интуицията ми казват, че са попаднали в капан. Съветвам те да зарежеш всичко останало и да се върнеш моментално.
Бях ужасен и озадачен. Не ми оставаше нищо друго, освен да се съглася. Станалото беше с много по-висок приоритет от душенето около хижата на Йосил Махарал. И от другите ми импулсивни цели, свързани с това пътуване.
— Обръщам веднага — казах аз и посегнах към волана. — С максимална скорост би трябвало да пристигна след…
Черният рязко ме прекъсна, като вдигна блестящата си ръка.
— Засичам сигнали от Градската стража… тревога. Неоторизирана пиротехника, на пет клика източно оттук…
Смразяваща кръвта пауза, след това…
— Изстрелване на ракета. Профилът съответства на „Отмъстител Шест“. Следят курса й…
Тъмните му очи срещнаха моите.
— Насочва се насам. Поражение след десет секунди.
— Н-н-но… — запелтечих аз.
Абаносовите пръсти затанцуваха с невъобразимо спокойствие.
— Прехвърлям всичко на външен носител дванадесет. Ти се погрижи за задника ни. След това открий кой го е направил и пипни това копе…
Черното ми отражение се разхвърча на милиони проблясващи парчета като праснато огледало.
Волвото заговори с кухия си силиконов глас:
— Поиска да бъдеш уведомен, ако има новини с приоритет над пет, свързани с твоя квартал. Получавам данни от девета степен. Центърът е на твоя адрес.
Как завиждах на предците ни, които понякога са си спестявали лошите новини за няколко часа или дни в епохите на технологично невежество, когато новините пътували много по-бавно от светлината и били канализирани от журналисти или бюрократи! Никак не ми се искаше да виждам. Едва успях да отворя уста.
— Покажи.
Появи се серия холоизображения, показващи новините от десетина обществени камери и частни воайорски очи, програмирани да се насочват към всяко необичайно събитие и да продават записите си направо в Мрежата. В този случаи атракцията бе пожар. Една къща — моята къща — гореше, обхваната от пламъци с такава температура, че вече се беше оформила огнена фуния, помитаща всяка непредпазлива камера, която се приближаваше прекалено.