А и истината сама по себе си беше достатъчно занимателна. Пали започна направо по същество.
— Предполагам ще се съгласите, че всичко започна в понеделник, когато две различни групи фанатици се свързаха с мен и се оплакаха, че моят приятел — порът ме посочи с лапа — им е досаждал със среднощните си посещения…
Издрънка цялата история, включително подозренията ни, не някой е замислил да скрои номер на злополучните фанатици Лум и Гадарен заедно с истАлбърт и да ги изкара виновни за саботажа в УП.
Не можех да упреквам решението на палоида да сътрудничи и да разкаже всичко. Колкото по-скоро разследването излезеше на правия път, толкова по-добре — това бе единственият начин да се изчисти името на Албърт, независимо че това едва ли имаше особено значение за него. (Забелязах, че малкият пор умело избягва споменаването на собствения си оригинал. Засега истПал беше извън опасност.)
И въпреки това глиненият ми мозък бе изпълнен с лоши предчувствия. Самият Каолин също не беше изключение от евентуалните заподозрени. Разбира се, не бих могъл да си представя защо му е на един трилионер да саботира собствената си компания. Но след ден като изминалия и най-шантавите конспиративни теории ти се струват приемливи и правдоподобни. Нима сивият номер едно от вторник не изчезна мистериозно точно тук, в имението на Каолин? А и магнатът бе един от малцината, който разполагаше с достатъчно средства — технически и финансови — да даде ход на нещо толкова забъркано и пъклено.
Но главната ми мисъл беше „Но къде са ченгетата? Този разпит трябва да се води от професионалисти.“
Следователно Каолин имаше нещо, което предпочиташе да пази в тайна. Дори с риск да престъпи закона.
„Можеше здравата да загази, ако беше наранен и един-единствен истински човек при атаката — помислих си. — Всъщност единствените засегнати, които видях в УП, бяха дубъли…“ Мисълта увисна, недовършена и незадоволителна.
— Леле, леле — поклати глава платиненият ни домакин, след като порът-дубъл приключи невероятния си разказ за среднощни посетители, религиозни фанатици, граждански права и тайни тунели. — На това му се вика история.
— Благодаря! — изтърси палоидът и размаха задната си добавка от удоволствие от комплимента. За малко да го цапардосам.
— Разбира се, при други обстоятелства щях да я сметна за абсурдна. Смесица от пълни фантазии и откровени безумия. — Той помълча. — От друга страна, тя се връзва с една друга информация, която получих току-що.
Платиненият дубъл направи знак на куриера, който търпеливо стоеше в ъгъла, да се приближи. С помощта на ръкавици за еднократна употреба жълтият голем извади от кутията малък цилиндър — най-малкият и най-простият вид аудиоархив, който не се нуждае от захранване — и го пъхна във възпроизвеждащото устройство на масата. Прародителите ни не биха нарекли разнеслия се звук глас — повече приличаше на ромон от приглушени цъкания и полутонове, който се превърна в порой от стенания, след като куриерът го пусна на по-високи обороти. Но въпреки това всяка дума достигаше до мен кристалночиста.
Винаги съм кисел, когато излизам от затоплящата вана… грабвам хартиените дрехи от шкафа… като чудесно знам, че съм копие-еднодневка…
Ама че гадост. Откъде е това скапано настроение? Може би от новините на Риту? От напомнянето, че истинската смърт все още дебне всички ни?
… Понякога си щурецът. Понякога — мравката.
Разбирането беше много по-силно от простото чуване на познатия ритъм и фрази. Не мислите бяха онова, което ме порази и изпълзи с неспокойното усещане за повторяемост. Личността, която говореше това, бе започнала своята пародия на живот само минути преди аз да започна своята. И двамата бяхме започнали съществуването си във вторник сутринта с почти едни и същи мисли — макар и да не съм снабден с допълнителните екстри на сивия. Изработен от по-груб материал, аз бързо преминах някаква странна граница и разбрах, че съм франки. Първият, правен някога от Албърт Морис.
Приятелчето, което водеше този дневник, явно бе по-стандартно. Поредният лоялен сив. Истински професионалист. Достатъчно умен, за да разкрие интригите на всеки дребен престъпник.
Но и достатъчно предсказуем, за да попадне в капана, заложен от някой наистина дяволски ум.