– Което означава, че всички бъдещи операции ще бъдат ръководени от Лангли? – любопитно го изгледа Шон.
– Вероятно.
– Тоест те са имали мотив да ви издънят?
– Силно се съмнявам – поклати глава Маршал. – Докато бъркотията не бъде разчистена, всички ще бъдем замеряни с яйца. Но ако наистина са го направили и това се разчуе, ЦРУ ще бъде обезглавено за години напред. Не, не вярвам, че могат да прибегнат до подобна глупост.
– Какво предприехте за задържането на Уинго? – попита Мишел.
– Всичко, за което можете да се сетите – отвърна Саут.
– Изхождайки от предположението, че е вълк единак?
– Да.
– Това доказва нашето предположение, че е невинен – обяви Шон.
– По какъв начин?
– На практика в тази операция са ангажирани много малко хора. Няколко от тях се опитаха да убият мен и партньорката ми, но нито един не беше Сам Уинго.
– С парите, които е отмъкнал, той може да наеме когото си пожелае, за да му свърши мръсната работа – изтъкна Саут.
– Имам малко по-различни предчувствия – поклати глава Шон.
– Е, това вече е друга работа! – иронично подхвърли Саут.
– Очаквате ли да откриете Сам Уинго? – попита Маршал.
– Ще направим всичко възможно. Още повече че имаме чудесен стимул.
– Защото президентът разчита на вас? – изгледа го Маршал.
– Не. За да оцелеем.
56.
Шон седеше в колата и наблюдаваше сградата. Слушалката в ухото му тихо пропука.
– "Виста Трейдинг" се намира на шестия етаж – докладва Мишел, заела позиция в едно кафене на открито.
– Разбрано.
– Едгар за пореден път ни предостави бърза информация.
– Която обаче не ни е от кой знае каква полза – каза Шон. – "Виста" развива напълно законен бизнес, а Алън Грант произхожда от добро семейство. Баща му е служил в армията, а по-късно е заемал високи постове в държавната администрация. Биографията на младия Грант също е безупречна. И той е служил в армията, а сега е преуспяващ бизнесмен. Няма дори глоби за забранено паркиране.
– Вярно, че е чист – съгласи се Мишел. – Дори прекалено чист за вкуса ми.
– Не можеш да осъдиш човек, че спазва прекалено стриктно законите.
– Така е, но Сам Уинго проявява подчертан интерес към един от неговите служители. За това трябва да си има причини.
– Не знаем на какво се дължи този интерес. Няма да е зле да попитаме Уинго директно.
– Изпрати ли съобщение на Тайлър?
– Цели две. Но все още нямам отговор.
– Може би някой следи новия му Джимейл акаунт.
– Използвах неговия код. Само го попитах дали е добре. Длъжни сме да поддържаме връзка с него.
– Сигурно баща му не разрешава да ти отговори. Може би все още не ни вярва.
– На негово място и аз не бих вярвал на никого.
– Е, какво ще правим с "Виста"? _ попита Мишел.
– Ще чакаме.
Търпението им беше възнаградено четири часа по-късно, малко след като Мишел си поръча четвърта чаша кафе, която остана недокосната.
– Алън Грант и нашият човек на три часа от теб – прозвуча в слушалката ѝ гласът на Шон.
Мишел извърна глава в указаната посока. Дългата ѝ коса беше прибрана на опашка и пъхната под шапка с козирка. Големи слънчеви очила покриваха половината ѝ лице.
– Видях ги – докладва тя.
Грант и колегата му приличаха на млади преуспяващи бизнесмени, срещнали се случайно на улицата. Мишел не можеше да чуе какво си говорят, но нямаше желание да напусне наблюдателния си пункт и да се приближи към тях. Даваше си сметка, че евентуалното ѝ засичане ще сложи край на единствения им шанс да дадат тласък на разследването.
– План? – прошепна тя.
– Ако се разделят, аз поемам Грант, а ти другия. Последвай ги, в случай че влязат заедно в сградата. А също и ако нашият човек влезе сам.
– А ако ме разкрият?
– Едва ли. Дегизирана си доста добре, а и наоколо има много хора. Просто трябва да рискуваме.
– А ти?
– Ако единият или и двамата тръгнат с кола, аз ще следя Грант, а ти другия. Нали си паркирала наблизо?
– Зад ъгъла. Но ще ми липсва лендкрузърът.
– Достатъчно е да хвърлиш малко боклук в тази кола, за да прогониш това чувство.
– Много смешно, няма що! Продължавай да се правиш на клоун.