– Този блогър ще си има сериозни неприятности – изръмжа генералът.
– О, той отлично го знае.
– Свободата на словото е едно, но никой не може безнаказано да публикува откраднати тайни, касаещи националната сигурност!
– Значи това за Иран е вярно?
Браун отпи глътка кафе.
– Хората са потресени, като гледат касапницата в Сирия, но не виждат какво се случва в Иран и Северна Корея. Тези страни са прекъснали всякакви контакти с външния свят и продължават да тероризират собственото си население. Труповете буквално задръстват улиците.
– Значи удряме първо Иран, а след това и Северна Корея? Но аз не съм чувал в Корея да има вътрешна опозиция...
– Има, и то доста внушителна. Повечето дисиденти са прогонени в Южна Корея, но са готови да се върнат обратно и да продължат борбата си срещу режима. Иран трябваше да бъде тест, а при успех схемата щеше да бъде приложена и в Северна Корея.
– Доста сложна схема – каза Мишел. – Но един милиард евро няма да стигнат за свалянето на цяло правителство.
– Не е нужно да го свалят, а само да го разклатят. Защото, ако Иран или Северна Корея усетят, че са уязвими отвътре, те най-вероятно ще намалят реториката, ще седнат на масата за преговори и ще започнат да се държат като възрастни хора. Както ти сама каза, схемата е доста сложна, а икономическите санкции и външната заплаха не работят. По тази причина ние предпочитаме да наричаме ситуацията "евтина война". – Браун мрачно поклати глава и добави: – Не мога да повярвам, че ви казвам всичко това. Тук става въпрос за изключително секретна информация, с която самият аз се сдобих съвсем наскоро. Ако се разчуе, че съм я споделил с вас, положително ще бъда изправен пред военен съд!
– Бъди сигурен, че никой няма да я чуе от нас, Къртис – увери го Шон.
– За което съм ви благодарен – кимна генералът.
– А Сам Уинго?
– Пентагонът го смята за предател.
– Но той не е – каза твърдо Шон.
– Откъде знаеш?
Преди да отговори, Шон хвърли кос поглед към Мишел.
– Срещнахме се с него. Някакви хора ни нападнаха и той спаси живота на Мишел.
– Какво?! Къде? Какви хора?
– Вероятно от същата група, която стреля по Дейна. Но Уинго твърдо е бил натопен.
– Значи работите с него, така ли?
– Опитваме се, но както можеш да предположиш, той не е особено доверчив.
– А синът му?
– С него е. Но ще те помоля да запазиш тази информация за себе си.
– Длъжен съм, дори и да не искам. Ако призная това, ще трябва да им кажа и че съм се срещал с вас, и това ще бъде краят за мен. – Браун отпи още една глътка кафе и попита: – А парите?
– Няма ги.
– Той знае ли кой го е насадил?
– Има известни идеи, в момента се опитва да ги проверява.
– Допуска ли, че става въпрос за вътрешна работа? Вие споменахте, че информацията изтича от собствения ми офис, и аз си направих труда да проверя. Няма такова нещо, Шон. И няма как да има.
– Започвам да си мисля, че изтичането става от друго място – въздъхна Шон. – Знаеш ли нещо за "Херон Еър Сървис" или "Виста Трейдинг", и двете със седалище във Вашингтон?
– Не. Замесени ли са? Бих могъл да проверя...
– Вече имаме човек, който работи по въпроса. Кажи ми нещо за Дан Маршал, високопоставен служител в Пентагона. Познаваш ли го?
– Слабо. Седели сме един до друг по разни съвещания. Отговаря за материалното снабдяване. Всички го смятат за свестен човек, включително и аз. Само не ми казвайте, че и той е замесен във всичко това!
– Още нямаме отговор на този въпрос – отвърна Мишел. – Според него кариерата му виси на косъм заради изчезналите пари. И заради това, че не се знае къде са отишли.
– Изненадан съм, че изобщо се е разприказвал пред вас.
– Забравихме да ти кажем, че съвсем наскоро се сприятелихме с един човек – подхвърли Мишел.
– С кого?
– С президента Джон Коул.
Браун зяпна от изненада.
– А какво ще кажеш за полковник Леон Саут? – намеси се Шон. – Познаваш ли го?
– Не. В армията ли служи?
– Във АВР.
– Не поддържам кой знае какви връзки с военните шпиони – поклати глава генералът и се облегна назад, очевидно изчерпал идеите си. – Какво друго мога да направя за вас?
– Оглеждай се, ослушвай се. Винаги можеш да ме намериш по телефона, макар че в момента Дейна ще бъде основната ти грижа.
– Надявам се – вяло се усмихна Браун.
– Не я изпускай от очи, Къртис. Има опасност да се върнат за нея.
– Но преди това трябва да ликвидират мен! – отсече генералът.
– Не се съмнявам в това – рече Шон.
Излязоха от болницата и откриха, че колата им е обградена от два черни джипа. Пред тях чакаха двама мъже и една жена в тъмни костюми.