– Защо да го правя?
– Ако искаме да постигнем напредък, трябва да имаме представа от общата картина, господин президент.
Коул внимателно го огледа и се облегна на дивана.
– Според твърденията в онзи глупав блог изчезналите пари е трябвало да бъдат използвани за закупуване на маково семе, от което по-късно да се произведе хероин. Това не е съвсем така, разбира се. Подобна суровина никога нямаше да бъде използвана за производство на дрога, поне не от нас.
– Но тези евро все пак е трябвало да бъдат изпрани, нали? – подхвърли Шон. – И то преди да се използват по предназначение.
Коул кимна.
– Закупената суровина щеше да премине през ръцете на трета страна.
– Нека позная – рече Шон. – Международни търговци на оръжие?
– Полученото срещу нея оръжие щеше да бъде прехвърлено на иранска територия.
– Но какво общо с дрогата може да има един търговец на оръжие?
– Вече споменах, че ние няма да използваме въпросното маково семе за производство на хероин. Не мога да отговарям за другите.
– Ще разрешите ли да бъда откровен, господин президент? – попита Шон.
– Предвид факта, че вече не сте служител на Сикрет Сървис, можете да бъдете откровен, когато пожелаете.
– Авторът на този план, който и да е той, трябва да бъде уволнен, сър.
– Пълен кретенизъм – добави Мишел. – С толкова много дупки, че няма как да не се издъни.
Коул почервеня, но успя да се овладее.
– Преди два дни приех оставката на въпросния човек – поясни той. – Не че има значение, защото отговорността е изцяло моя.
В стаята настъпи тишина.
– Къде е блогърът? – попита след известно време Коул.
– Извън играта е – отвърна Шон. – Освен това не познава източника си.
– Вярвате ли му?
– Умея да разпознавам страха в очите на събеседниците си. Този човек не е имал понятие с какво се е заловил. Просто е търсел поредната сензация.
– А вие имате ли някаква идея кой може да бъде източникът?
– Работим по въпроса.
– Ако нещата опираха до имейли, моите хора можеха да стигнат до него, но...
– Да, хлъзгав терен е – обади се Мишел. – Свободата на словото. Четвъртата власт...
– Точно така. Човек може да оцелее след един скандал, но прикриването му е непростимо.
– В такъв случай нека продължаваме да си вършим работата, господин президент – каза Шон.
– Можете ли да откриете Сам Уинго?
– Вярвам, че да.
– Мислите ли, че е забъркан в кражбата?
– Според нас са го натопили.
– Кой го е натопил?
– Все още не е ясно. Но имаме известни подозрения и ги проверяваме.
– В такъв случай вървете да си вършите работата – рече президентът и се изправи. – Вече ме чакат за поредната среща.
Шон и Мишел моментално станаха.
– Благодаря, сър – каза Шон.
– Обадете се, ако имате нужда от помощ. Не мога да зарежа всичко, но това все пак е приоритет за мен.
– Разбрано.
Шон и Мишел изчакаха отдалечаването на президента и хората от охраната му, кои го го бяха заобиколили от всички страни, а след това поеха по коридора.
Минута по-късно вече бяха навън, където чакаше кортежът начело с президентската лимузина, известна като Звяра. Двигателят ѝ тихо боботеше. Пътната полиция вече беше блокирала всички улици, по които щеше да мине кавалкадата. Звяра не спираше нито на червено, нито пред каквито и да било други препятствия.
Президентът извърна глава към тях миг преди вратата да се затвори.
– Разчитам на вас! – каза той.
Кортежът потегли.
Мишел проследи с носталгичен поглед дългата редица лимузини, която мина покрай нея.
– Впечатляващо, нали? – промърмори Шон.
– Аха.
– Насам – обади се агентът на Сикрет Сървис, който ги придружаваше.
Не след дълго ги свалиха пред болницата, където бяха оставили колата си.
Забелязал помръкналото лице на партньорката си, Шон каза:
– Това е твоето минало, Мишел. А човек не може да живее с миналото си.
– Разбира се, че може – отвърна тя. – Особено ако не е очарован от бъдещето си.
61.
– Негов тъст? – каза Шон.
Двамата с Мишел седяха срещу Едгар Рой във фермата му, намираща се западно от Вашингтон. Селската къща изглеждаше странно поради контраста между грубоватите стари мебели и лъскавата компютърна техника.
Есемесът на Едгар бе пристигнал, докато се прибираха от болницата. В него пишеше, че има новини, и те моментално потеглиха към дома му.
Компютърният гений се беше настанил зад бюрото си, което представляваше голямо правоъгълно парче шперплат, подпряно на четири дърводелски магарета. То беше задръстено от три монитора с гигантски размери, залепени плътно един до друг.