Выбрать главу

Едгар започна да чука по клавиатурата с бързината, с която очите му се местеха по монитора.

– Обичайните протоколи не действат – обяви той.

– Как разбра? – попита Мишел.

– Вече ги пробвах – отвърна лаконично Едгар.

Шон и Мишел се спогледаха.

– Според мен мозъчните му клетки не намаляват, а се увеличават всеки ден – прошепна Шон. – Може би взема от моите чрез осмоза или дявол знае какво...

– А ти знаеш ли какво е осмоза? – просъска в отговор тя.

– Знаех, докато бях в гимназията – прошепна той, извърна се към Едгар и вече с нормален глас подхвърли: – Ако успееш, ще ни уведомиш веднага, нали?

Малко по-късно си тръгнаха.

– Защо винаги се чувствам като глупак в негова компания? – оплака се Шон.

– Защото в сравнение с него сме точно такива.

Тя изведнъж се закова на място и Шон се блъсна в нея.

– Какво става, по дяволите?… – започна той, но в следващия миг проследи погледа ѝ и замръзна.

Изправен на тротоара на няколко крачки от тях, Сам Уинго ги гледаше втренчено.

62.

– Теб човек трудно може да те открие – подхвърли Шон.

– Ето ме, тук съм – направи крачка напред Уинго.

– Виждам. Но как стана така, че си именно тук?

– Проследих ви. Но бъдете спокойни, нямате друга опашка.

– След като не сме те забелязали, значи си добър – кимна Шон. – Откъде ни проследи?

– От болницата. Тайлър ми каза за приятелката ти и аз организирах малката си засада именно там. Сикрет Сървис ли ви докараха?

– Да.

– Къде бяхте?

– Това е поверително.

Мишел огледа пространството зад Уинго.

– Къде е Тайлър?

– На сигурно място. Трябваше да проверя още някои неща, преди да го изведа от там.

– Тоест да се довериш на нас, нали?

– Нуждая се от помощ – призна Уинго. – Не ми се случва често, но Тайлър е на мнение, че вие сте чисти. По тази причина и аз мисля така.

– А как ще реагираш, ако ти кажа, че все още не знаем дали да ти вярваме? – попита Шон.

– Предполагам, че ще ви разбера.

– Проверихме записите на охранителните камери на летището – обади се Мишел. – Видяхме те да тръгваш след един служител на "Херон Еър Сървис", който те отведе в седалището на "Виста Трейдинг".

Шон се огледа нервно.

– Чувствам се гол тук – промърмори той. – Защо не се преместим на друго място, за предпочитане с четири стени и врата, която се заключва?

Мишел разклати връзката с ключовете си и се усмихна на Уинго:

– Надявам се да не изоставаш.

Насочиха се към мотела, където бяха отседнали двамата партньори. Влязоха в стаята на Шон, който се настани на близкия стол, а Мишел – на леглото. Уинго остана прав до вратата.

– Слушаме те – обади се Шон.

– Повечето вече ви е известно.

– Но не и най-интересното – отвърна Мишел.

– Гледах новините, в които се споменава за Иран.

– Ти беше ли наясно, че това е част от мисията?

Уинго кимна.

– И как се чувстваше? – попита Мишел.

– Никак – сви рамене Уинго. – В работата на войника няма място за чувства. Освен това пожелах доброволно да се включа в нея и единствената ми грижа беше да я завърша успешно.

– Но не успя – констатира с равен глас Шон.

– Не е нужно да ми го напомняш! – враждебно го изгледа Уинго.

– "Виста"? – подхвърли Шон.

– Не знам много за тях. Тайлър намери някакъв сайт в Гугъл, но в него няма нищо.

– Може би все пак имат някаква връзка с "Херон Еър Сървис" – отбеляза Мишел.

– Връзката е човекът, когото проследих от "Херон" до "Виста" – кимна Уинго.

– А с какво привлече вниманието ти той?

– Беше в групата, която ме нападна в Афганистан. Помислих си, че една частна компания за товарни превози е много удобна за пренасяне на пари, особено ако теглото им надхвърля два тона. Освен това получих информация от един приятел в чужбина, според която "Херон" е участник в операцията. В общи линии това ме накара да им обърна внимание.

– Президентът на "Виста Трейдинг" се казва Алън Грант. Познаваш ли го?

– Не. Какъв е интересът му към всичко това?

– Вероятно личен, пробуден преди няколко десетилетия – отвърна Мишел.

На лицето на Уинго се изписа объркване.

– Това е дълга история – поясни Шон. – Но Грант може би търси лично отмъщение, което да осъществи, като използва този милиард.

– Ясно – бавно кимна Уинго. – Имате ли доказателства?

– Никакви – отвърна Мишел.

– А знаете ли каква е крайната му цел?

– Не – отвърна Шон. – Но ако тази цел изисква кражбата на един милиард евро и открити обвинения срещу САЩ, които могат да доведат до война или нови терористични атаки с много човешки жертви, човек не бива да я приема леко...