– Защо?
– Защото искам да поговоря с него, както вече ти казах. А след това вие двамата отново ще бъдете заедно.
– Просто ей така? – сбърчи чело момчето.
– Той ще се обади и ще поиска да разговаря с теб.
– В такъв случай аз ще го предупредя да стои много далече от вас!
– Сигурен ли си?
– Не се страхувам от теб!
Ръката на Грант легна върху главата на Кати и леко я стисна.
– Твоята приятелка обаче се страхува от мен, Тайлър. Не забравяй, че трябва да помислиш и за нея.
Храбростта на Тайлър започна да се топи.
Грант пусна Кати, стана и излезе от стаята. Другият мъж го последва и заключи след себе си.
Тайлър се вслуша в отдалечаващите се стъпки и въздъхна:
– Много съжалявам, Кати. Не исках да те забърквам.
Тя успя някак да преглътне сълзите си.
– Всичко е наред, Тайлър. Ти нямаш нищо общо с това.
Тайлър направи опит да я докосне, но въжетата не му позволяваха.
– Трябва да се махнем от тук, защото тези хора никога няма да ни пуснат – пошушна той.
– Но как?
– Ще измислим нещо. Родителите ни са военни и са ни научили на разни неща. Баща ми, твоята майка...
– Тя настояваше да тренирам таекуондо – каза Кати. – Научи ме как да оцелявам в гората без храна и вода. Но в момента това не ни върши никаква работа.
Отвън избоботи автомобилен двигател, който бързо се отдалечи и затихна.
– Усещам, че си съвсем близо до мен – прошепна Тайлър. – Дали ще можеш да свалиш със зъби превръзката от очите ми, ако се наведа към теб?
– Мога да се опитам.
Пет минути по-късно зъбите на Кати успяха да докопат възела на тила на Тайлър.
– Усещам, че се разхлабва – обяви след известно време тя.
Минута по-късно превръзката падна в скута на Тайлър.
– Браво на теб – рече той, примигна няколко пъти и се огледа.
Стаята беше малка. Единствените мебели в нея бяха столовете, за които бяха завързани. Имаше и един прозорец, плътно покрит с черен плат.
– А сега аз ще сваля твоята превръзка. Ще стане по-лесно, защото те виждам. Наклони глава към мен.
След по-малко от минута падна и превръзката на Кати.
Двамата се спогледаха, окуражени от тази малка победа.
– Сега трябва да се справим с въжетата – промърмори Тайлър.
– Трябва да опрем гръб в гръб – рече тя. – Имам силни пръсти и ще се опитам да развържа възела.
– Добре, но бавно. Страхувам се да не чуят стърженето на столовете по пода.
В крайна сметка успяха да обърнат столовете си така, че да бъдат гръб в гръб. Тайлър усети пръстите ѝ, които се вкопчиха във въжето.
– Възелът е доста стегнат, но мисля, че ще се справя – каза тя.
Така изтекоха трийсетина минути. Тайлър чуваше напрегнатото дишане на Кати, но в крайна сметка тя успя и ръцете му бяха свободни. Той се наведе и бързо развърза краката си, а след това се погрижи и за нея.
– А сега какво? – прошепна тя.
– Ще излезем оттам – махна към прозореца Тайлър. – Успеем ли, ще изчезнем в гората.
– Ами ако някой пази отвън?
Той запретна единия крачол на широките си панталони. Към глезена му беше закрепен малък флакон.
– Лютив спрей – поясни той. – Една параноична идея на баща ми, която може би ще ни свърши работа.
Поеха предпазливо към прозореца, тъй като дъските на пода бяха стари и проскърцваха издайнически.
Тайлър повдигна черния плат и надникна навън.
– Слава богу, че е тъмно – прошепна той.
Заключването беше съвсем елементарно. Отне му по-малко от минута да отвори прозореца, като внимаваше да не изскърца.
Прескочи перваза и се обърна да помогне на Кати.
За миг спряха на място и се огледаха. Пред къщата беше паркиран черен джип – същият, който беше взел Тайлър от паркинга на мола. Беше го запомнил, тъй като това беше последното, което видя, преди да бъде упоен.
– По всичко личи, че наоколо е гора – каза той.
– А сега някъде? – попита Кати.
– Хей!
Обърнаха се едновременно и видяха един мъж, застанал на верандата.
– Бягай, Кати! – изкрещя Тайлър.
Тя не чака втора покана и изчезна в мрака. Мъжът затрополи след нея, но Тайлър му препречи пътя и насочи флакона с лютив спрей в лицето му. Мъжът изкрещя, блъсна се в него и двамата се търколиха на земята, преплели ръце и крака. После Тайлър видя нещо и изведнъж престана да блъска и рита в опит да се освободи.
Кати не беше избягала.
До нея стоеше мъж, опрял пистолет в главата ѝ.
Тайлър моментално спря да се съпротивлява.
– Голяма грешка, момче – изръмжа Алън Грант. – Непростима грешка!
– Не я наранявай, моля те! – извика Тайлър.