Мишел клекна от другата страна на Уинго.
– Тайлър е единствената причина да се заемем с всичко това, Сам – прошепна тя. – Още в първия момент усетих, че нещо с него не е наред. Ти страшно много му липсваше. Не можеше да приеме, че си мъртъв. Искам да знаеш, че ще направя всичко възможно и ще рискувам живота си, за да го върнем жив и здрав.
– Хубаво – кимна Уинго. – Вярвам ви. И от цялото си сърце ви моля да откриете и приберете децата!
Оставиха Уинго в мотела и скочиха в лендкрузъра.
– Обещахме му много и сега е време да удържим на думата си – рече Шон.
– Ами Кати?
– Казахме и двамата. Каквото и да значи това.
– Ами ако е мъртва?
– Можем само да опитаме, Мишел. Нищо повече.
– При Едгар ли отиваме? Току-виж, е успял да засече айпи адреса на източника на Карлтън...
– Щеше да ни се обади – поклати глава Шон. – Няма смисъл да му висим на главата. Гениите работят най-добре, когато са сами.
– Тогава къде отиваме?
– Имаме една следа, която все още не сме проверили.
– Коя е тя?
– Връзката между "Херон Еър Сървис" и "Виста Трейдинг".
– Едгар не успя да открие нищо нередно.
– Той е гледал пиксели, само толкова. А ние трябва да се заровим в боклука, за да открием боклук. Така както правят детективите.
– Но нали не искаме да бъдем разпознати?
– Скришом ще го направим.
– Добре, какъв е планът?
– Той ще зависи от обстоятелствата.
– Тоест нямаш план и ще ти трябва известно време, за да измислиш нещо.
Шон се намръщи.
– Чувствай се свободна по всяко време да предложиш свой план.
Тя въздъхна и погледна през страничното стъкло.
– Не бива да се провалим, Шон. Залогът е прекалено голям.
– Залогът винаги е голям.
– Имах предвид децата.
– Не ни е за пръв път. И никога не сме позволявали някой да умре. Ще ги открием и ще ги приберем у дома.
– Просто се надявам, че и сега ще успеем.
Замълчаха. Няколко секунди по-късно Шон внезапно се обади:
– Всъщност мисля, че ще успеем.
– Вече имаш план? – стрелна го с поглед тя.
– Току-що го измислих.
68.
Шон караше, а Мишел внимателно се оглеждаше.
– Хубав квартал – промърмори той. Луксозните къщи бяха с безупречно поддържани дворове. – Много хубав.
– Да, ако си падаш по такива неща – кимна Мишел.
– Не ти харесва, че липсват купчини боклуци?
– Ти наистина си нетърпим!
Не след дълго навлязоха в друг квартал.
– Отляво е – обади се Мишел. – Третата къща.
Шон спря колата зад някакъв пикап и изключи двигателя. Мишел извади прибор за нощно виждане и го насочи към отсрещната страна на улицата.
– Къщата на Леон Саут, значи – подхвърли тя. – Какво очакваш да открием там?
– Нещо, което да ни насочи в правилната посока.
– Нали бяхме на мнение, че информацията е изтекла от Дан Маршал?
– Сега, като си мисля, прекалено очевидно е. Срещнахме се и с двамата. Ти получи възможност да разчетеш езика на телата им. Какво ти направи впечатление?
– Маршал беше доста открит, докато Саут се спотайваше. Гледаше надолу със скръстени на гърдите ръце. Много позираше, много се оправдаваше.
– И аз съм на същото мнение. От някого е изтекла информация и аз залагам на полковник Саут.
– Мотиви?
– Маршал е натрупал пари и може да се оттегли, когато си пожелае, докато Саут все още се катери по стълбата. Той вече е прехвърлил петдесет и вероятно се чувства подценен по отношение на чин и длъжност. Може би иска по-добър пенсионен план от този, който предлага Чичо Сам.
– А защо наблюдаваме къщата му?
– Да видим дали няма да изскочи нещо. Той е разведен, а двете му деца са големи и отдавна не живеят при него. Затова ще проверим дали някой няма да му дойде на гости в тази дъждовна нощ и по този начин да ни помогне да надушим следата...
Два часа по-късно нямаше промяна. Никой не дойде, никой не излезе. В къщата светеше, имаше и някакво движение, но само на един човек, вероятно Саут, чиято служебна кола беше паркирана на алеята.
– Можем да тръгваме, ако искаш – протегна се Шон. – По всичко личи, че той няма намерение да излиза.
Мишел понечи да отговори, но в същия момент насреща им блеснаха ослепителни фарове.
– Наближава полунощ – погледна часовника си Шон. – Може би е някой закъснял съсед.
Смъкнаха се в седалките, докато колата бавно ги подминаваше.