Лакътят му натисна клаксона и пронизителният звук разцепи относителната тишина на утрото в околностите на летището. Ръката на нападателя потрепна леко, но това даде шанс на Шон да осъществи каквото беше намислил. Пръстите му се вкопчиха в ризата на мъжа и той рязко го дръпна към себе си. Главата на нападателя влезе в съприкосновение с дебелата врата на лендкрузъра. От устата му бликна кръв, примесена с парченца от зъбите му. Тялото му се свлече на асфалта.
Шон вече беше включил на скорост и колелата бясно се завъртяха. Натисна газта до дупка и джипът се стрелна през изхода на паркинга. Видя в страничното огледало как мъжът бавно се надига, прави една несигурна крачка и отново пада.
Не беше Дженкинс
– Мамка му – изруга под носа си Шон.
Бяха го засекли. А това не се връзваше с плановете му за освобождаването на Тайлър и Кати. Обади се на Мишел. В движение ѝ обясни какво е станало.
– Видях го в последния момент – въздъхна той. – Грешката е изцяло моя!
– Аз те разсеях със своето обаждане – отвърна тя.
– Мога да говоря дори с дъвка в устата! – сопна се той, помълча за момент и мрачно добави: – Или поне можех...
– Ще кажем ли на Уинго?
– Не. И без това едва издържа. Една такава новина ще го побърка.
– Тогава какво ще правим?
– Ще се срещнем при Едгар. Дано открие нещо в проклетата флашка, за да хванем тия гадове на мушката, преди да е станало късно!
След час Шон спря пред фермата на Едгар. Небето се беше поразчистило донякъде и слънцето надничаше между сивите облаци. Наетата от Мишел кола вече беше там – нещо напълно нормално при нейния стил на шофиране. Минавайки покрай нея, той пипна капака. Дори не беше топъл. Вероятно бе карала бясно през целия път. А досега не е глобявана нито веднъж, каза си той и поклати глава.
Почука и влезе в къщата.
Приведена над рамото на Едгар, Мишел се взираше в мониторите върху бюрото.
– Не е била на гости у приятел – рече Едгар в момента, в който го зърна. – Проникнала е с влом в нечий дом, а това е престъпление!
– И аз ѝ казах същото – въздъхна Шон, забеляза чашата в ръката на Мишел и попита: – Кафето топло ли е? В главата ми е мътилка!
Едгар отговори с многозначителен поглед и това прогони желанието му да навлиза в подробности.
– Има кафемашина с капсули – информира го Мишел.
Шон излезе от стаята да си направи кафе, след което се върна и застана край бюрото на Едгар.
– И тъй, с какво разполагаме?
– Купища файлове, които трябва да бъдат прегледани – отвърна Мишел.
– А какво стана с проследяването на айпи адреса на информатора?
– Разбих три от петте кода – рече Едгар.
– Хей, това е страхотно!
– Не чак толкова, защото останалите два са изключително трудни – поклати глава Едгар. – Този човек е знаел какво върши.
Въодушевлението на Шон се стопи.
– След като ти не можеш да ги разбиеш, аз не виждам кой друг ще успее – унило промърмори той.
– Не съм казал, че не мога, а само че са трудни.
– Оттук може да изскочи нещо – обади се Мишел и кимна към един монитор.
– Какво е това? – присви очи Шон.
– На пръв поглед фактура за закупено самолетно гориво – обади се Едгар.
– Но първият поглед може да се окаже измамен – добави Мишел.
– В смисъл?
Вместо отговор Едгар натисна няколко клавиша. Страницата изведнъж се изпълни с неразбираеми знаци и символи.
– Това вече съм го виждал – изпъшка Шон. – Прави го личният ми компютър, когато реши да полудее и да превърне документите ми в пълна безсмислица.
– Обикновена засечка – успокоително промърмори Едгар. – Получава се, когато компютърът не е в състояние да разчете кода на страницата. Случва се по редица причини, включително повреден файл или проблем с разчитането на шрифта. Ако знаеш какво вършиш, лесно можеш да я отстраниш – това, което току-що направих. Но тук има и нещо друго...
– Какво?
– Код – отвърна Мишел.
– Искаш да кажеш, че в тези безсмислици е скрит код? – вдигна вежди Шон.
– Специалистите по сигурността на киберпространството го наричат злато в боклука – поясни Едгар. – На практика е много ефикасно, тъй като се случва на всеки. Но въпреки това си остава засечка в софтуера, нищо повече.
– А ти очевидно виждаш нещо повече – отбеляза Мишел.
– Когато използваш Стената, виждаш всичко – скромно отвърна Едгар.
– И тъй, какво ти говори този код? – нетърпеливо попита Шон.
– Доказва комуникация с неизвестен контакт, но аз съм почти сигурен, че става въпрос за айпи адреса на вашия блогър, тъй като бариерите срещу достъп са почти същите като тези на източника от другата страна.