– Нито пък дълговете му – язвително добави Мишел.
– А какви допълнителни стимули предлагате? – попита Едгар. – В момента имам четири седмици платен отпуск и пълни социални осигуровки. Плюс безплатна закуска и обяд, плюс ведомствен апартамент в центъра с много хубава гледка.
– Ами… – заекна Шон. – Според мен Мишел просто се пошегува, Едгар – объркано добави той.
Но гигантът сякаш не го чу.
– Ще си помисля – рече той.
Шон погледна нервно партньорката си.
– Какво се случи току-що? – прошепна той.
– Не съм много сигурна – прошепна в отговор тя.
Шон изпъна рамене и вече с нормален глас попита:
– Значи мислиш, че можеш да го направиш, Едгар? Имам предвид проследяването...
– Дадохте ми номера на колата на Грант. От него лесно ще стигна до регистрацията, а тя от своя страна ще ми даде всичко останало.
Пръстите му затичаха по клавиатурата.
– Имам един въпрос, просто от любопитство – подхвърли Мишел. – Не получаваш ли травми вследствие повторяемостта на едни и същи движения?
– Не.
– А колко време ще ти трябва да го проследиш чрез джипиеса? – попита Шон.
– Не много. Като свърша, ще ви се обадя.
Излязоха от фермата и се качиха в колата си.
– Според мен той реши, че наистина му предлагаме работа – обади се Мишел.
– Че ти му я предлагаш! – язвително я поправи Шон.
– Не говорех сериозно. Освен това не можем да си го позволим.
– Знам – каза Шон. – Но не можем постоянно да му искаме услуги, и то безплатно. – Замълча за момент, после извърна глава да я погледне. – Или можем?
– Твърдо не – отсече тя.
Шон включи радиото, по което тъкмо започваха новините. Водещо място сред тях имаше разрастващият се скандал, свързан с администрацията на Коул. Опозицията в Конгреса решително настоявала за разследване и предлагала поименни призовки. Един конгресмен дори предложил да се открие процедура по импийчмънт. Правителството на Иран от своя страна също вдигало врява до небето, заклеймявайки поведението на САЩ. А съюзниците дипломатично се дистанцирали от ситуацията. Говорителят на Коул направил изявление, което звучало твърде неубедително.
– Лоша работа – въздъхна Мишел.
– Защото са постъпили глупаво – кимна Шон. – Демокрацията не може да се купи дори и с един милиард евро.
– Забележително изказване – изгледа го Мишел.
– И аз имам моменти на творчески проблясъци.
– А сега какво? Да си въртим палците, докато Едгар си свърши работата?
– Не. Ще се разделим.
– Къде отиваш?
– Да следя Уинго да не извърши някоя глупост.
– А аз?
– Мислех си, че би могла да отскочиш до болницата и да провериш как е Дейна вместо мен.
– Аз ли? – попита Мишел и в очите ѝ се появи паника. – Никога няма да ме пуснат при нея, Шон!
– Ще те пуснат, ако тя им каже.
– Но защо не отидеш ти?
– Защото съм… Можеш ли да го направиш за мен, Мишел?
Тя понечи да продължи с протестите, но видя изражението му и се овладя.
– Добре, ще отида. Само ме закарай до колата ми. Но обещай, че ще ми се обадиш, ако се случи нещо!
– Обещавам. Благодаря ти, Мишел.
– Моля.
Един час по-късно Мишел влезе в болницата и се насочи към интензивното отделение. Умираше от ужас, че може да се сблъска с Къртис Браун. Но с облекчение разбра, че генералът не е в болницата. Една млада сестра я информира, че си е тръгнал преди малко, но казал, че пак ще се върне.
Позвъниха на Дейна и тя се съгласи да я приеме.
– Само за кратко – предупреди я сестрата. – Тя се нуждае от почивка.
– Разбира се – кимна Мишел.
Озова се в болничната стая и погледът ѝ пробяга по апаратите и системите, които поддържаха Дейна. Неотдавна самата тя лежеше в такава стая и се бореше за живота си.
Придърпа един стол и седна до леглото.
Дейна впери очи в нея. Днес изглежда доста по-добре, констатира Мишел. Въпреки че все още беше много немощна.
– Шон не е ли с теб?
– В момента е зает, но по-късно непременно ще намине.
Дейна кимна, но си личеше, че е разочарована.
– Разбрах, че генералът съвсем скоро е бил тук – подхвърли Мишел.
Дейна понечи да седне в леглото, но ръката на Мишел я спря.
– По-добре да го повдигна – каза тя.
Завъртя ръчката отстрани и горната част на матрака се повдигна с няколко сантиметра.
– Засега Къртис се справя отлично – промълви тя.
– Ти също – увери я Мишел и окуражително стисна ръката ѝ.
– Разкрихте ли нещо ново?
– Продължаваме да работим и вече сме близо.