Коул кимна, но не каза нищо. Стори ѝ се много угрижен.
– Лош ден ли имахте, сър? – попита тя, опитвайки да насочи мислите му към настоящата среща.
Той трепна, обърна се към нея и направи опит да се усмихне.
– И така може да се каже. Но в тази професия всичко изглежда относително. Денят е наистина лош, когато се налага да изпращаш на смърт млади и храбри мъже и жени. В името на родината...
– В такъв случай един малък домашен скандал не изглежда чак толкова зле.
– Вярно е, но ме разсейва. Освен това е барут за пушките на политическите ми врагове. Не че и иначе не стрелят по мен, но все пак...
– Какво мога да направя за вас, сър? Знам, че всяка минута от работния ви ден е запълнена.
– Боя се, че ще се наложи да проведем тази среща в движение.
Едва след тези думи Мишел си даде сметка, че Коул е облечен в смокинг.
– Сър?
– Тази вечер има официално събитие във Вирджиния, в "Маунт Върнън". Ще бъда главният оратор. А вие готова ли сте за една малка разходка със Звяра? – На лицето му се появи лека усмивка – Разбира се, моите хора ще ви върнат обратно...
– Да, сър.
На път към кортежа Мишел включи телефона си и бързо набра кратък есемес, предназначен едновременно за Шон и Едгар. Натисна бутона за изпращане, усмихна се и прибра апарата в джоба си.
Един от познатите ѝ агенти отвори вратата на лимузината. Президентът винаги се качваше последен, след което кавалкадата незабавно потегляше. Мишел не успя да скрие задоволството си, докато сядаше срещу креслото на държавния глава, тоест с гръб към посоката на движение.
Вратата меко изщрака в момента, в който Коул влезе.
И всички външни шумове се стопиха. Дебелите колкото телефонен указател стъкла бяха фиксирани и не можеха да се свалят. Кортежът потегли.
Външно Звяра не се отличаваше от кадилак ДТС, но във всички други отношения беше уникален. Триста хиляди долара предлагаха някои доста интересни опции. Колата тежеше повече от осем тона, а купето ѝ беше сто процента изолирано от външния свят, в случай че някой решеше да я атакува с биохимични оръжия. Резервоарът беше защитен с дебел пласт специална пяна, която гарантираше, че няма да се взриви дори при пряко попадение. В багажника беше монтирана система за снабдяване на купето с кислород, а до нея имаше запечатана банка кръв, отговаряща на кръвната група на президента. Предната броня беше оборудвана с камери за нощно виждане и устройство за изстрелване на сълзотворни гранати. Купето беше изработено от специална сплав, съдържаща керамика, титан и добрата стара стомана. Гумите имаха кевларено покритие и можеха да се движат и спукани, а всяка от вратите тежеше колкото портата на самолетен хангар, подсилена от двайсетсантиметрова броня. Отвън стъклата бяха покрити с дебел слой прозрачна сплав, издържаща на пряко попадение от куршум, а под него имаше още няколко слоя специална пластмаса, способна да улови като в мрежа всяка муниция, успяла да проникне през външната защита.
Но този уникален автомобил имаше и два сериозни недостатъка – ниската скорост и свръхразхода на гориво. Поради огромната си тежест Звяра вдигаше най-много сто километра в час, за които харчеше средно 35 литра дизел.
Мишел забеляза присъствието на агента от Сикрет Сървис, седнал отпред до шофьора, а след това надникна през страничното стъкло към останалата част от кортежа, наброяващ трийсетина превозни средства. После огледа плюшената тапицерия в купето.
Коул я наблюдаваше с интерес.
– За пръв път ли се качвате в Звяра? – попита той.
– Напуснах още преди да бъде въведена ротацията на охраната – каза тя.
– Когато влязох в него за пръв път, имах чувството, че сънувам.
– Предполагам, че отдавна вече сте свикнали.
– Нищо подобно – поклати глава президентът. – За мен тази кола си остава чест и привилегия. – Извърна глава към страничното стъкло и тихо добави: – Но не мога да отида тайно никъде. Дори не мога да шофирам по пътищата.
– Това не е толкова зле – облегна се в удобната седалка Мишел. – Поне няма опасност да ви глобят за превишена скорост...
Президентът се усмихна, а след това се обърна към агента отпред.
– Вдигни преградата, Франк.
Стъклото между предната седалка и останалата част от купето безшумно се плъзна нагоре.
Коул го изчака да щракне и се обърна към Мишел.
– Ще бъда откровен с вас, госпожице Максуел.
– Да, сър.
– Правителството има сериозни проблеми.
– И аз останах с такова впечатление.
– Тези проблеми се появиха само защото се опитахме да направим нещо позитивно, помагайки на една независима държава да си върне свободата.