– Дейна, недей! – кресна той.
Нападателят се завъртя и я простреля в гърдите. За миг тялото ѝ остана неподвижно, после рухна на пода.
Шон се прицели и пусна един куршум в главата на нападателя. После наведе пистолета и се втренчи в бившата си съпруга. От раната ѝ бликаше кръв.
– Дейна! – извика той и се втурна към нея.
24.
Шон използва всичките си познания за оказване на първа помощ, които беше усвоил в Сикрет Сървис. Но раната продължаваше да кърви обилно. В един момент Дейна престана да диша и той ѝ приложи сърдечен масаж и изкуствено дишане. В крайна сметка дробовете ѝ се отвориха и сърцето ѝ заработи. Парамедиците пристигнаха, поеха нещата в свои ръце и я стабилизираха. Шон се качи в линейката, а Мишел ги последва с лендкрузъра.
В момента двамата седяха в чакалнята на болницата. Вече бяха разпитани от местната полиция и федералните власти. Казаха им доста неща, но съвсем не всичко. За късмет, очевидците на инцидента единодушно потвърдиха, че нападателите са тримата убити мъже, а Шон и Мишел са действали в условията на неизбежна самоотбрана и са спасили живота на втория полицай.
Но всичко това се оказа недостатъчно, най-вече за агентите на ФБР.
При отварянето на вратата Мишел унило вдигна глава. Надяваше се да получат добри новини от болничния персонал, но когато видя кой влиза, чертите ѝ се изопнаха още повече.
Беше агент Маккини от МВС.
– Коя част от предупреждението ми не успяхте да схванете? – изръмжа той.
– Просто си пиехме кафето в мола – уморено отвърна Шон. – Не съм чувал това да е забранено със закон.
Маккини се тръшна на стола срещу тях.
– Отлично знаеш какво имам предвид. А простреляната жена? По една чиста случайност тя се оказва съпруга на армейски генерал и твоя бивша жена, така ли?
– Имах среща с нея – сковано призна Шон. – Помага ни за някои неща.
– Свързани със Сам Уинго? – изстреля гневно Маккини. – Въпреки забраната ми да се забърквате!
– Не си спомням някой да те е назначил да ни казваш кои случаи да поемаме и кои не – рязко отвърна Шон.
– Напротив, това ми е работата. Значи си поискал помощта ѝ, така ли? За какво? Да измъкне информация от мъжа си, нали? Толкова ниско ли си паднал? Да я изложиш на смъртна опасност!
Шон замълча, защото Маккини беше прав. Дейна можеше и да не оживее. Онова, което доскоро му се струваше невинен начин за сдобиване с полезна информация, изведнъж се превърна в най-безумната идея, която би могла да му хрумне. И най-егоистичната.
В следващия момент чуха шум и се обърнаха към вратата. На прага стоеше генерал Къртис Браун. Беше със зачервени очи и помръкнало лице. Явно беше чул последните реплики.
– Шон Кинг?
– Да? – изправи се Шон, напрегнат и пребледнял. – Как е Дейна?
Вместо отговор Браун се стрелна напред и заби юмрук в лицето му. Едрото тяло на Шон политна назад, преобърна един стол и се стовари на пода.
Мишел светкавично се изправи между двамата.
– Назад! – процеди тя.
– Ще те убия! – изрева генералът, опитвайки се да я заобиколи и да докопа Шон.
Тя го хвана за китката и рязко я извъртя. Тялото му се прегъна на две. Той изпъшка, наведе се и успя да освободи ръката си. В следващия миг замахна към нея, но тя приклекна светкавично и го ритна в крака. Генералът изгуби равновесие и се просна на пода. Мишел направи крачка напред и стъпи върху гърба му.
– Не ставай! – изкомандва тя.
Браун направи опит да се надигне и получи бърз ритник.
– Спри, Мишел! Веднага спри!
Шон беше успял да се изправи. Лицето му беше ожулено и натъртено и бързо се подуваше. Генералът също се изправи.
– Ако искаш пак да ме удариш, давай. Заслужавам го! – рече Шон, пристъпи към него, грабна ръката му и я сви в юмрук. – Хайде, удари ме! – извика той.
Но Браун отстъпи крачка назад, очевидно объркан от реакцията му. След това се отпусна на близкия стол, скри лице в дланите си и беззвучно заплака.
Маккини стана и извади служебната си карта, въпреки че генералът нямаше как да я види.
– Аз съм от МВС, господин генерал. Много съжалявам за това, което се е случило със съпругата ви. Уверявам ви, че ще направя всичко възможно виновните за този ужасен инцидент да бъдат наказани. – Той изрече последните думи, втренчен в Шон.
Шон остана неподвижен. Лицето му беше разкървавено и подпухнало. Очевидно не виждаше никой друг освен Браун.
Вратата се отвори и в чакалнята се появи мъж с хирургически дрехи.
– Генерал Браун? – каза той и бавно огледа присъстващите.
Браун вдигна глава. Лицето му беше мокро от сълзи.