– Ето ме – обади се със задавен глас той.
Хирургът пристъпи към него.
– Операцията на съпругата ви приключи – съобщи приглушено той, но Шон и Мишел го чуваха много добре. – Тя се справи отлично. Разбира се, куршумът е причинил доста вътрешни поражения и животът ѝ все още е в опасност, но аз вярвам, че ще се възстанови. – Той замълча за миг и добави: – Истинско чудо е, че не е умряла от кръвозагуба. Този, който ѝ е оказал първа помощ и е спрял кръвоизлива, е спасил живота ѝ.
Мишел хвърли окуражаващ поглед към Шон, но той гледаше в краката си.
– Искате ли да я видите? – Хирургът продължаваше да говори само на Браун. – Разбира се, тя все още не е в съзнание, но все пак...
– Да, моля ви! – бързо отвърна Браун и напусна помещението заедно с лекаря, без да поглежда останалите.
Шон се отпусна на близкия стол, а Мишел издърпа няколко салфетки от кутията на масата, намокри ги на мивката и се зае да почиства лицето му от кръвта. Той изобщо не реагира.
Маккини седна насреща им.
– Здравата ти размести циферблата, мамка му – промърмори той. – Но лично аз не го обвинявам. Добре, че беше партньорката ти, иначе и ти щеше да останеш на лечение тук.
– Ако не си забелязал, Шон изобщо не се предпази – остро подхвърли Мишел. – Освен това именно той ѝ оказа първа помощ.
– Ако не беше той, нямаше да я прострелят – враждебно я изгледа Маккини.
– Всъщност Шон я изпрати да предупреди полицаите и ѝ нареди веднага след това да потегли към Пентагона. Ако го беше послушала, сега щеше да е жива и здрава.
– Не – каза Маккини. – Щеше да е жива и здрава, ако вие двамата не бяхте я замесили.
– Той е прав, Мишел – промълви Шон, отмести ръката ѝ от лицето си и стана. Погледна към Маккини и добави: – Ти си прав.
– Радвам се, че поне по този въпрос сме на едно мнение – рече Маккини. – А сега да се залавяме за работа.
– Каква работа? – попита Мишел, след като Шон не реагира.
– Искам да знам в какво точно сте се забъркали.
– Вече знаеш в какво, агент Маккини – каза с раздразнение Мишел. – Всичко започна с изчезването на Сам Уинго и неочакваното му завръщане от отвъдното.
– От отвъдното? – учудено я изгледа Маккини.
– Я ми кажи кой те повика тук? – дойде на себе си Шон. – Кой ти се обади?
– Няма да отговоря на този въпрос.
– Отговори на себе си. Открихте ли някакви документи за самоличност у убитите?
– Това не е твоя работа. Следствена тайна е.
– Приличаха на военни, но нямаха документи.
– Военни като Уинго? – погледна го с любопитство Маккини.
– Между другото, той никога не е преминавал в резерва.
– Откъде знаеш?
– Това е поверителна информация. И тъй, който те насъска да ни преследваш? Някоя важна клечка в Пентагона, нали?
– Това не е твоя работа – повтори агентът.
– Напротив, моя е. Тези хора искаха да ни ликвидират, Маккини. За съжаление, едва не убиха човек, на когото държа. Винаги приемам много лично подобни случаи.
– Ако продължавате в този дух, ще се наложи да ви арестувам! – изръмжа Маккини и сграбчи ръката му.
Шон се отскубна с рязко движение.
– А ако ти продължаваш да нарушаваш конституционните ми права, с теб и МВС ще направим голямо шоу в съда, както и пред медиите – каза той и тръгна към вратата.
– Ама и теб си те бива – промърмори Мишел в лицето на агента.
Маккини не ѝ обърна внимание.
– Хей, Кинг! – подвикна той. – Каква е следващата ти стъпка? Може би да докараш и момчето в състоянието на бившата ти жена?
Шон продължаваше да крачи към изхода.
Мишел го последва и затръшна вратата след себе си.
25.
Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.
– Дишай дълбоко – каза тя. – Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.
– Знаеш, че вината е моя – промърмори той, гледайки право пред себе си.
– Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.
– Аз я забърках във всичко това, Мишел!
– Кой те накара да ѝ се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.
Шон завъртя ключа и двигателят забоботи.
– Логиката ти е желязна, но този път няма да ни свърши работа – каза той. – Ако искаме да постигнем нещо, трябва да атакуваме. Но не с главата напред.
– Защо?
Той подкара към изхода на паркинга.
– Тримата в мола не бяха федерални, а по-скоро бивши военни. Това си личеше по всичко – стойка, прически, оръжие, властно поведение.