– Бивши военни, значи. Но по каква причина се замесват в подобни неща?
– Сам Уинго не е бил в резерва. Водил се е на редовна военна служба, а Министерството на отбраната изгражда легенда и го изпраща на тайна мисия. Но тя се прецаква и Уинго изчезва безследно. Някъде по това време влиза в контакт със сина си и му казва, че съжалява. Въпросът е каква е била превозваната от него стока и кой я държи в момента.
– Допускаш ли, че я държи самият той?
– Не знам. Когато възлагаш подобна мисия на някого, трябва да си сигурен в неговата лоялност.
– Може би мисията е била обречена още от самото начало, а Уинго е бил изкупителната жертва. Това обяснява съдържанието на имейла, който е изпратил на сина си.
– Права си – кимна Шон. – Човекът, който ни описа Тайлър, съвсем не прилича на предател. Но ако мисията се провали, какво би съобщила армията на момчето? Че баща му е загинал в бойна акция.
– Вероятно плановете им са били такива – отвърна Мишел. – Но съм готова да се обзаложа, че добър баща като Сам Уинго е пожелал някой да бъде до момчето му. Те нямат друга роднини, така че...
– Така че на сцената се появява Джийн Уинго в ролята на втора майка.
– Това обяснява странната женитба, на която Тайлър дори не е поканен да присъства. Просто са сложили подписите си пред съдия и толкоз.
– А може би изобщо не са женени, по дяволите! – изръмжа Шон.
– Може би. Аз дори се съмнявам, че истинското ѝ име е Джийн.
– При толкова много лъжи със сигурност става въпрос за нещо важно.
– А сега на сцената се появяват и бивши военни – добави тя. – Защо?
– Допускаш, че някой е откраднал товара?
– Възможно е – каза Мишел. – В такъв случай дали държат в плен Сам Уинго?
– Фактът, че изпраща имейл на Тайлър, говори, че не. Може би е успял да се измъкне и в момента бяга нанякъде.
– Ако е така, военните и всички останали положително са по петите му.
– Не му завиждам – каза Шон, погледна навън и добави: – Но днес и ние бяхме на косъм. Можеха да ни видят сметката.
– Като нищо.
– Което означава, че тези типове си ги бива.
– Дори много.
– Е, все пак успяхме да се справим.
– Само временно – каза тя. – В бъдеще всичко ще зависи от числеността им. А лично аз нямам чувството, че ще мога да им противодействам ефикасно.
– След днешния инцидент ще разполагат с трима души по-малко, които да изпратят срещу нас. – Шон опипа подутата си челюст.
– Когато научи всички подробности, генерал Браун със сигурност ще съжалява, че те е ударил.
– Съмнявам се – рече той. – По-скоро би ме гръмнал.
– Въпросът е как ще действаме оттук нататък, след като директният подход вече е напълно изключен.
– Момчето е уязвимо, Мишел. След като погнаха нас, ще погнат и него.
– Искаш да кажеш да стоим по-далече от Тайлър?
– Напротив. Според мен трябва да станем негова лична охрана.
– Няма как да го държим под око двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата – каза тя.
– Но въпреки това трябва да дадем всичко от себе си.
– За да разрешим случая?
– Имам известни идеи – отвърна той.
– Ще ги споделиш ли?
– Щом Сам Уинго е пратил съобщение на сина си...
Тя моментално схвана какво има предвид той и довърши:
– Тайлър може също да му прати съобщение, като натисне "Отговори".
– Точно така. С единствената подробност, че ние ще сме тези, които ще задават въпросите.
– Според теб за какво е всичко това?
– Дейна вече ни го каза. Армията провежда някаква свръхсекретна мисия, която се проваля с гръм и трясък. И товарът на Уинго попада в чужди ръце.
– Какъв може да е бил той? Ядрено или биологично оръжие?
– Нямам представа, Мишел. Но ако действително се окаже ядрено оръжие или някаква супервирулентна разновидност на чумата, двамата с теб ще научим това доста по-рано, отколкото бихме желали.
– Защо ние, хората, винаги усложняваме нещата? – въздъхна Мишел.
– Защото се страхуваме да не се окажат прекалено прости. И неинтересни.
– Голям философ си. Как обаче ще ангажираме Тайлър, без да го превърнем в мишена?
– Няма начин. Затова трябва да го пазим, докато ни помага тайно.
– Той живее с мащехата си.
– Не съм казал, че ще бъде лесно.
Ситуацията беше изключително сложна. Почти толкова, колкото онази, в която той безпомощно гледаше как Мишел си бори за живота си, прикована към болничното легло. Тогава вината също беше негова. Ако беше мислил по-бързо, тя изобщо нямаше да пострада.
– Защо не изпратиш есемес на Тайлър с предложение за среща? – каза той. – Оттук нататък трябва да бъдем много предпазливи.