– Това доказва колко много е мислил за теб. Не е искал да те оставя сам.
– Глупости! – изкрещя Тайлър. – Ако наистина е мислил за мен, нямаше да постъпи така. Щеше да ми каже истината. А той се обяви за женен и ме принуди да живея с Джийн цяла година, по дяволите!
– Все още не сме сигурни в това, Тайлър – промълви Мишел. – Шон правилно уточни, че става въпрос само за една хипотеза.
– Бас държа, че е истина! – възкликна момчето. – Отдалече си личеше, че татко изобщо не я обича. Никога не съм ги виждал да се прегръщат и целуват, а дори и да се докосват. Всичко е било лъжа!
Шон погледна Мишел и изпусна една дълбока въздишка.
– Може би мисията му е била много важна, Тайлър – рече той. – За нейната подготовка баща ти е бил принуден фиктивно да напусне армията, а след това и уж да се ожени за Джийн. Вероятно знаеш, че бойците нямат право да казват на никого, включително и на най-близките си къде и каква мисия изпълняват.
– Знам, разбира се. Но това е различно.
– Не е чак толкова различно. По всяка вероятност мисията на баща ти е била свръхсекретна и много рискована. Самият факт, че изборът е паднал на него, показва колко много го ценят. Той е пожертвал всичко, и най-вече теб...
– Без да е в състояние да ти обясни каквото и да било – добави Мишел. – Бас държа, че точно това му е тежало най-много.
Момчето се втренчи в нея.
– Говорите така, за да ми олекне, нали? Но на мен не ми олеква, ясно? Баща ми просто ме е излъгал! – Помълча известно време, после попита: – За каква мисия става въпрос? Приключила ли е вече?
– Не сме много сигурни каква – отвърна Мишел. – Най-вероятно е трябвало да предаде нещо на някого в Афганистан.
– Ще се прибере ли у дома? Наистина ли е жив?
– За съжаление, нямам отговор на тези въпроси, Тайлър – отвърна Шон. – Мога само да ти кажа, че нещо се е объркало. Армията положително го смята за жив, но няма представа къде е.
– Ами ако е бил пленен?
– Едва ли. Тогава нямаше да може да ти изпрати имейл.
– Може да са го пленили, след като го е изпратил – каза Тайлър.
– Може – кимна Мишел.
– Има и още нещо, което трябва да знаеш – обади се Шон.
– Каква? – трепна момчето.
– Днес в един от местните молове стреляха срещу моя позната, която ни предостави информация за баща ти. Буквално пред очите ни. Стрелците бяха трима, но за щастие, ние успяхме да ги неутрализираме.
– Убихме ги – хладно уточни Мишел. – Преди те да ни убият.
– Убили сте хора?! – възкликна Тайлър. – В мола?
– Наложи се, за жалост. Загина и един полицай.
– И според вас това е станало заради баща ми?!
– В момента нямаме други активни разследвания – каза Мишел. – А стрелците много приличаха на бивши военни, въпреки че не носеха документи за самоличност.
– Затова ли ти е такова лицето? – попита Тайлър, извръщайки се към Шон. – Последица от инцидента?
– Дреболия, която не бива да ти прави впечатление – бързо отвърна Шон.
– Ще се разбере ли кои са тези мъже?
– Ако фигурират в някоя база данни, да. В противен случай няма гаранции.
– Значи са се появили в мола, за да спипат теб и Мишел?
– Поканиха ни да ги последваме, но ние любезно отказахме – отвърна Мишел.
Тайлър отново се извърна към нея. Лицето му беше тебеширенобяло.
– Съжалявам – промърмори той. – Не съм допускал, че може да се случи подобно нещо.
– Не се безпокой, Тайлър – каза Мишел. – Вината не е твоя. А и не ни е за пръв път.
Момчето хвърли тревожен поглед към Шон.
– Надявам се, че твоята приятелка ще се оправи.
– Благодаря. Аз също.
Мълчаха в продължение на една безкрайна минута.
– Не съм сигурен какво ще правя оттук нататък – рече най-сетне Тайлър.
– Най-неотложният въпрос е какво ще стане с теб, след като Джийн вече я няма – каза Шон. – Ти си само на шестнайсет и не можеш да живееш сам.
– Всъщност едва ли някой знае, че Джийн е заминала – погледна го с надежда Тайлър.
– Много уместна забележка – обади се Мишел и се извърна към Шон. – Той може да живее при някой от нас.
– Все пак трябва да ходя на училище – каза момчето.
– Това може да се уреди – отвърна Шон и погледна партньорката си. – Мисля, че трябва да се съберем всички на едно място, най-добре при мен. Докато Тайлър е на училище, ние ще си вършим нашата работа.
– Това ми звучи разумно – кимна Мишел.
– Как така ще живея при вас? – объркано ги изгледа Тайлър. – Не е ли по-лесно да отида при семейството на Кати?
– И да ги изложиш на опасност? – каза Шон.
– Не помислих за това – помръкна момчето.
– Има и още нещо, Тайлър. Наистина последно.