– Да, но как?
В далечината се разнесе вой на сирена и след миг на пътя изскочи полицейска кола с включени сигнални светлини.
– Ако останем тук, ще изгорим живи.
Пламъците бързо ги обкръжаваха.
Мишел зърна приближаваща се пожарна, но светкавично изчисли, че докато тя стигне тук, и двамата ще са мъртви.
– Помогни ми! – извика тя и започна да събира хавлиените кърпи, които се въргаляха наоколо.
Навързаха ги една за друга и пристегнаха единия край около оголената носеща колона.
– Ще се спусна пръв – обяви Шон. – Ако ме издържат, ти няма да имаш проблеми.
– Ако обаче се скъсат, ще се пребиеш – възрази Мишел. – Нека аз да съм първа.
Но Шон вече беше застанал на ръба и беше хванал импровизираното въже.
– Дано кърпите им са по-прилични от останалия инвентар – извика той и започна да се спуска.
Мишел го последва в мига, в който той се приземи.
Мотелският комплекс се оказа почти празен, съдейки по малкото хора, изскочили на паркинга. Един от тях беше бос и само по гащи.
– Надушваш ли нещо? – попита притеснено Шон.
– Газ – каза тя.
– Бягайте! – изкрещя той. – Изтичане на газ!
Без да чакат второ предупреждение, хората бързо се разпръснаха. Десет секунди по-късно газта се възпламени и проби още една огромна дупка между двата етажа. Разлетяха се отломки. Достигнаха десетина метра височина и започнаха да падат върху паркираните наоколо коли. Шон и Мишел бяха успели да се измъкнат извън периметъра на взрива.
Патрулката закова на място и от нея изскочиха двама полицаи. Няколко минути по-късно пристигнаха и пожарните коли. Битката с пожара започна.
Шон и Мишел се спогледаха.
– Мисля, че е най-добре да изчезваме веднага – каза той.
Тръгнаха към колите си, които се оказаха невредими. Ангажирани с огъня, полицаите и пожарникарите не им обърнаха внимание. Те бавно потеглиха към изхода на паркинга.
Излязоха на пътя и рязко увеличиха скоростта. Разминаха се с още три пожарни и две полицейски коли, които с вой се носеха към мотела. След седем-осем километра спряха на паркинга на един "Севън-Илевън". Шон слезе и се прехвърли в лендкрузъра на Мишел. Поизтупа се от пепелта, продължавайки да кашля.
– Трябва ни душ и повече кислород – мрачно обяви Мишел. – Какво видя от прозореца?
– Калъп пластичен експлозив, от който стърчеше детонатор.
– Кой го е поставил там?
– Най-вероятно приятели на онези тримата от мола.
– Но това означава, че са ни проследили до тук, а аз не видях никого.
– Аз също. Което потвърждава подозренията ми, че са много добри, Мишел.
Той се отпусна на седалката и разтърка почерненото си лице.
– Значи трябва да бъдем по-добри от тях – нахъсано отвърна Мишел.
– Лесно е да се каже – поклати глава той. – Едва не ни очистиха.
– Може би са знаели за това място и просто са ни спретнали засада.
– Тоест били са наясно с ролята на Джийн Уинго? – обърна се да я погледне той.
– Може би е работила с тях, както подозирахме още от самото начало.
– А целта им е била да се отърват от това място в комплект с нас – кимна той. – С един куршум два заека. В случая куршумът беше пресовка семтекс...
– Звучи логично – каза тя. – А мотивацията?
– Мотивацията е на стойност един милиард, Мишел.
– Но какво им пука? Нали вече са свили парите? Защо им трябва да се занимават с нас и най-вече с Дейна? Защо просто не изчезнат от тук, за да си купят някой остров?
– Щом искат да ни ликвидират, значи се страхуват от нашето разследване. Нали не забравяш, че Джийн изчезна в мига, в който Тайлър ѝ съобщи, че отново сме поели случая?
– Може би са разбрали, че знаем за парите? – подхвърли тя.
– Парите са изчезнали в Афганистан, Мишел. Едва ли си мислят, че ще отидем чак там, за да видим как стоят нещата. Следователно не вярват, че можем да проследим движението им.
– Значи става въпрос за нещо по-важно от тези пари. Той разтърка слепоочията си и отново се разкашля.
– А защо всъщност са ги откраднали?
– За да забогатеят, разбира се.
– Не, причината е друга.
Мишел се замисли за момент.
– Искат да купят нещо с тях?
– Точно така. Но не остров или автомобилен парк с бентлита.
– Парите изчезват в район, контролиран от талибаните. – Мишел го погледна. – За терористи ли говорим?
– През последните десетина години там са изчезнали много пари. Цели камиони с пари, откарани бог знае къде. Подозирам, че нашите честни данъкоплатци финансират лошите момчета от доста време.
– Окей, но какво ще стане с тези пари?